Пациенти отказват лечение заради страх от лекарски грешки, алармира "Сега". Несекващата истерия на тема лекарски грешки у нас започва да води до логични последици. "Населението е в стрес и отказва да се лекува. Знам за 3 случая на жени, които са отказали операция и ще си умрат, тъй като прочели в пресата, че едната от починалите родилки е била интубирана неправилно", обяви председателят на Българския лекарския съюз д-р Цветан Райчинов. Шефът на етичната комисия на съюза проф. Милан Миланов пък обясни, че заради постоянните обвинения за лекарски грешки има опасност самите медици да спрат да поемат рискове и да лекуват, за да не бъдат изкарани виновни след това. "Настана психоза, която не трябва да се допуска. Не знаете колко уплашени са бременните, а това се отразява на плода. Отразява се и на работата на акушер-гинеколозите", обясни и председателят на дружеството на акушер-гинеколозите и заместник-директор на "Майчин дом" проф. Тодор Чернев. В болницата постоянно приемали бременни, препратени от лечебни заведения от цялата страна, които не искат да поемат и минимални рискове с жените.
Да бръкнем в раната, преди да доубием лекарите, коментира "Монитор". Според автора огромна вина за повсеместния щурм против лекарите има държавната администрация. Няма институция, която да анализира компетентно всеки конкретен случай, за да стане ясно на всички кое е лекарска грешка. Във всички страни тези експертизи се правят от най-добрите специалисти с неопетнен морал. У нас се ползват понякога чиновници и инспектори, т.е. администратори без доказана компетентност и без безупречна независимост. Има ли път за да бъдат ограничени лекарските грешки и да не се достига до гафове. Има, но е много дълъг и труден. Здравната каса държи всички пари, лекарства, норми, налага наказания и определя цялото здравно обезпечаване на държавата. Нея никой не може да я контролира и тя се бори да запази монопола си. От това следва н като няма реформа, няма и здрава ръка срещу корупцията, лекарските грешки и безотговорността, тяхното вярно установяване и съответно наказание. Среда за ограничаването им скоро няма да има.
Опасни игри с огъня, коментира "Стандарт". Горят автомобили в столицата. Пламнаха почти едновременно горите в Пирин, Централен Балкан, Рила. Всички тези пожари наливат допълнително масло в огъня на общото напрежение в обществото. На фона на социалните протести и стачки димът, стелещ се над софийските паркинги и над националните ни паркове, определено създава допълнително чувство едва ли не на обреченост. Или в най-добрия случай - на несигурност. Искрено се надяваме все пак изгорелите леки коли в София да са жертва на някакви бизнес интереси, а горските пожари да са резултат от съчетание между сушата и прословутата българска немарливост. Или просто на пироман, според последните данни от разследването. Защото всичко друго би звучало наистина страшно. И наистина безнадеждно за нацията и равнището на нейното политическо мислене. Защото огънят не може да бъде аргумент. Не е ли време съзнателният палеж, все едно по какви причини и с какви мотиви, да бъде приравнен от закона с тероризма?
ГЕРБ смята да интегрира ромите, като им даде земята под къщите им в гетата, съобщава "Труд". Засега не е ясно дали и как ще я плащат. Освен това ще им даде възможност да узаконят домовете си, ако са ги построили без нужните разрешителни. Вицепремиерът Цветан Цветанов обяви този план на сбирка на кметовете от управляващата партия, на която бяха поканени и кметове на други градове с голямо ромско население. Това е част от националната стратегия за интеграция на ромите, приета от правителството. Според Цветанов уреждането на собствеността е нужно, за да могат общините да кандидатстват по европейски програми за строителство в ромските квартали. Кметовете подкрепиха идеята.
Как най-черните сценарии за изход от кризата биха се отразили на България, коментира "Капитал". Ако еврото се спаси с печатане на пари, което върви ръка за рака с инфлация, за България директният ефект ще е по линия на по-малко износ. Към момента 60% от експорта на страната ни са за ЕС, а през последните две години той беше основният двигател на икономиката. Ако и той изключи, излизането от кризата ще продължава да бъде мъчително. Ако еврозоната се разпадне на две, а дисциплинираните държави си направят т.нар. северно евро, България чисто политически вероятно ще предпочете да запази фиксирания курс към новата, по-здрава валута. Недостатъкът е, че тя ще е скъпа, а опасенията на бизнеса - че това ще направи българския износ неконкурентен. Ако всички се върнат към националните валути, България ще е изправена пред сериозен избор какво да прави с валутата си. Теоретично, ако левът остане вързан към възобновената германска марка, ще трябва да приеме недостатъците на силна валута, без ползите на икономически и търговски съюз.
"Повече държава е равно на още по-голямо обедняване", коментира "Труд". Според автора, въпросът, който трябва да си зададем, е каква държава искаме. Голяма, която създава работни места, раздава привилегии, субсидира многобройни важни и стратегически дейности, предпазва ни от големите корпорации с тежки регулаторни режими, гарантира добре обезпечени старини. Такава държава върви със своята цена - много по-високо данъчно бреме - 60%-70%-80%, при под 40% сега, и най-вероятно растящ публичен дълг, за да се дофинансират тези придобивки. Преведено на прост език това означава по-голяма социална сигурност при по-голяма и всеобхватна относителна бедност. Защото работещите ще разполагат с още по-ниски доходи от сега, а събраните от тях данъци няма да стигат за значително подобряване на стандарта на живот на останалите граждани. В икономическата криза, в която светът се намира, една такава държава ще фалира за броени месеци. А може и да се реформира, да свие значително разходите си, като се оттегли от непривични дейности и остави повече разполагаеми средства у хората, произвеждащи реални блага и създаващи работни места. Всяко средно положение ще ни обрече на безкрайна агония и стагнация.
"Затвор за криене на осигуровки", отбелязва "Труд". Спешни мерки за повишаване на приходите в системата на общественото осигуряване бяха обсъдени в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Форматът беше "двустранка" - между представителите на правителството и на работодателските организации. Синдикатите отказаха да присъстват в знак на протест срещу вдигането на възрастта за пенсиониране. Криенето на осигуровки ще се криминализира от догодина, както предлагат синдикатите. Собствениците на прегрешилите фирми ще бъдат заплашени от затвор. Представителите на бизнес организациите, които подкрепят решението на ГЕРБ за повишаване на пенсионната възраст, смятат, че това няма да ликвидира дефицита в НОИ, ако не се съчетае с мерки за увеличаване на приходите.
Къде е българската интелигенция, пита от първа страница "Дума". Ключът за спасяването и оцеляването на българската интелигенция е въпрос на самата нея, а не на държавата, политиката и властта. То няма да стане със закони или решения на Народното събрание или правителството. Такива закони и решения само ще ускорят гибелта й. Днес все още са живи и активно работят големи писатели, художници, философи, историци, музиканти, театрали, учени преподаватели и изследователи. Те именно са длъжни да се надигнат, да излязат от вцепенението и плача по собствената си материална нищета и запретнат ръкави, да се надигнат срещу посредствеността и изметат полуграмотността, необразоваността и бездарието във всичките му форми и проявления, във всичките сфери на живота ни. Те трябва да дадат началото на възраждането на българската интелигенция, което ще бъде спасение и за българската нация.
"Деца в бруталния свят на тук-и-сега" е анализът в "24 часа" на Ивайло Дичев, професор по културна антропология. Във фокуса на вниманието са децата, които се пребиват. Днес добрите деца възмъжават безславно в границите на семействата си, а където семействата не работят, на мястото на старите инстанции се появяват субкултурни геройства - да се надрусаш, да се татуираш, да пребиеш някого. Единственият авторитет днес е силният холивудски герой, който отмъщава за обидите, които са му причинили, избива всички и оставя след себе си пламъци и разрушения. Другият момент е дигиталната утопия. Въпросът не е в това какво правят младите в мрежата, а в това, че интернет се превърна в хоризонт на живота им. Мястото на старата култура на усилието, търпението, самоизграждането сега е заето от културата на неудържимото нетърпение, на мигновеното удовлетворение. Резултата от това психолозите наричат "емоционална тъпота".