„Палежите на коли стигнаха до разчистване на сметки”, казва в интервю за „Монитор” старши комисар Валери Йорданов, директор на СДВР. Той отбелязва, че и назад в годините се е случвало да се палят коли. Според анализа за 2010 г. палежите са 274, за 2011 са 261. Не са много по-малко, но не са и драстично увеличени. Йорданов отбелязва още, че през 2010 г. в София са извършени 30 216 престъпления, а през тази 25 629. Разкриваемостта и през двете години е около 36%. Наблюдава се една тенденция - през 2011 г. от 8078 престъпници 1479 са жени, а през миналата са били 1363. Това показва, че има едно сериозно увеличение на престъпленията, извършени от жени и това са кражбите от магазините. Данните сочат, че се увеличават и престъпленията, извършени от непълнолетните на възраст между 14-17 години.
„Има ниша за нови лява и дясна партия”, смята социологът Юлий Павлов. В интервю за „Труд” той посочва, че може би Меглена Кунева ще се възползва от нишата вдясно. Но за да участва в политическия живот, е очевидно, че това без партия не може да се случи. А за да се основе партия по някакъв начин трябва да бъдат забравени всичките й упреци към партиите. Вляво също има ниша, доколкото БСП се държа като дясна партия по време на своето управление. Това би трябвало да предизвика отлив към крайно лявата „Атака”. Но през последните две години тя се държи като придатък на управляващата ГЕРБ. Така че и вляво има ниша, но не се вижда кой ще я заеме.
Политик без занаят лесно става пионка, смята шефът на групата на ГЕРБ в Народното събрание Красимир Велчев. В интервю за „Стандарт” той казва, че каквото и образование да има човек, никъде не се учи как да си народен представител. И определено смята, че за мнозинството депутати, особено за по-младите, това е прекрасна школа. Първо, защото получават всекидневно нова информация. Второ - свикват да са под прожекторите. „Избирахме ги на принципа да са експерти, добри в професията си. Да си член на ГЕРБ е необходимо, но не достатъчно условие. И мисля, че правилно сме подбрали хората. Виждате, че за 20 години за първи път от най-голямата група няма напуснали. Ние сме ги избирали на този принцип - да са лоялни, коректни, почтени хора. И да са се доказали в сферата, в която работят”, допълва Велчев.
12 години след началото на 21 век почти няма община в България, в която може да се платят данъците или общинските услуги с дебитна или кредитна карта, показва проучване на „Труд”. В същото време почти всяко кметство на областен град е дало от 500 000 лв. до над 2,5 млн. лв. за изграждане на електронна община под някаква форма. Много малка част от тях обаче предлагат услугата плащане на данъци по електронен път.
„Години наред българският лев е харизван много лесно на чужденци под едно много модерно име - „инвеститори”. Стотици милиони са заминали в незнайна посока”, цитира „Труд” изявление на премиера Бойко Борисов. Според него българските политици досега са харчили парите на данъкоплатците, без да се замислят. Парите ни изтичат през приватизираните енергодружества, от „портфейлите ни в моловете” и чрез т.нар. големи, малки и средни шлемове, уточни министър-председателят. Кризата и липсата на пари ще е тема номер едно и през 2012 г., прогнозира Борисов.
„Нашепват ми, че Дянков поглежда към 2 милиарда в Сребърния фонд”, е озаглавено интервюто в „24 часа” с финансиста Андрей Пръмов. Той пояснява, че фондът е на управление в БНБ, от него не може да се теглят пари, той трябва постоянно да се захранва с постъпления от приватизация. С малка промяна в нормативните документи, обаче, Сребърният фонд може да бъде прехвърлен за управление на държавна Банка за развитие, под предлог за „оптимизиране” на управлението. Приемат се нови правила, позволяващи той да бъде инвестиран в нискорискови държавни ценни книжа на страни от ЕС. Интересният момент ще дойде тогава, когато настане време за периодичния ни преглед от МВФ или от първата международна рейтингова агенция, и те не признаят тази „хитринка”. Тогава, при „опуканите” вътрешни капиталови източници, идва краят на валутния резерв и респективно на валутния борд, и настъпва часът на МВФ, за пореден път, предупреждава Пръмов.
Повече от половината фирми, създадени у нас след възраждането на свободната стопанска инициатива, отиват в историята, акцентира „Труд”. Само ден преди изтичането на крайния срок за пререгистрация на фирмите не са се вписали 566 953 компании. Това показват данните на Агенцията по вписванията, която води Търговския регистър. Фирмите имаха четири години, за да се пререгистрират. Общо 454 857 компании го направиха в срок. След Нова година ще престанат да съществуват 464 507 еднолични търговци, 106 354 акционерни дружества и такива с ограничена отговорност.
Проблемът с безработицата догодина ще се задълбочи, прогнозира Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара. В интервю за „Новинар” той отбелязва, че 2011-а започна добре, с оптимистични очаквания. В края на годината обаче тези очаквания се смениха и са твърде песимистични. Предприемачите правят тази оценка на базата на собствените си резултати и състоянието на бизнес климата. Характерно е продължаване на спада в продажбите, намаляване на инвестициите и допълнително съкращаване на работни места. Всичко това се отрази във влошаване на финансовото им състояние. Много от фирмите не могат да изплащат кредитите си. Процентът на лошите и предоговорени корпоративни заеми вече надхвърля 22,5. Вероятността тези кредити да станат редовни е малка. Несъбраните вземания също растат.
Строителството на „Горна Арда” може да започне след две години, пише на първа страница „Класа”. През 2014 г. се очаква да започне строителството на хидроенергийната каскада „Горна Арда”, каза вчера изпълнителният директор на НЕК Михаил Андонов. По думите му още през следващия месец трябва да се реши въпросът колко язовира точно да бъдат построени и дали каскадата ще може да работи и като ПАВЕЦ. През следващите две години пък се очаква да се извърши оценката за въздействие на околната среда. НЕК в момента е собственик на 30% от ХЕК „Горна Арда”, а останалите 70 на сто са на австрийската компания ЕВН. Тя закупи дела на турската компания „Джейлан холдинг”У, а след вдигане на капитала стана и мажоритарен акционер в проекта. През миналата година от австрийското дружество заявиха, че очакват каскадата да бъде с мощност от 170 мвт и строителството й да струва около 400 млн. евро.
„Да защитим и бозата в ЕС преди Турция да ни изпревари”, е анализът в „24 часа”. Суджук с вода не върви, затова ще защитим и ракията. Това изявление на министъра на земеделието Мирослав Найденов от преди ден звучи малко несериозно, но всъщност вписването на максимално много български храни в европейския регистър на защитените марки е сериозна национална кауза, която трябва да бъде подкрепена. И това трябва да стане час по-бързо. Защото конкуренцията не спи. Опитът с горнооряховския суджук - първото регистрирано българско защитено географско указание, го показва. Важната поука е, че вече е извървян пътят за защита на български продукт и той трябва да се използва и за другите традиционни наши храни и напитки.