в. "ДНЕВЕН ТРУД"

"Светещи фарове - поне 5% по-малко жертви"

Цветан ГЕМИШЕВ

Карането със светещи фарове намалява броя на жертвите от катастрофи през зимата. Това сочи статистиката на КАТ за последните 5 години, когато у нас действа задължителното шофиране с включени светлини от 1 ноември до 1 март.

307 души загиват средногодишно при пътни злополуки през четирите месеца на есенно-зимния сезон в България в периода 1990-2010 г. Средният брой на жертвите пада до 259, или с 15,5% в 5-годишния период след 1 ноември 2006 г., когато влиза в сила задължението да се кара на фарове. А 5,5% е отчетеното намаление на жертвите спрямо предишните 5 години - от 2001 до 2006 г.

Пътната полиция напомня, че глобата за неправилно използване на светлини е от 20 до 150 лв., ако това нарушение е довело до опасност от катастрофа.

На 1 ноември - във вторник, запалете фаровете! Призивът е на КАТ към всички шофьори. Защото пътните полицаи са убедени - с пуснати светлини на автомобилите убитите при катастрофи намаляват.

По-слабото движение на коли, трактори, мотори, велосипеди, каруци, пешеходци, по-ниските скорости и внимателното шофиране в мъгла по заледени пътища. Това са част от общоизвестните причини, поради които жертвите по шосетата намаляват през зимата. Но мнозина не знаят, че след въвеждането на задължителното каране с включени светлини от 1 ноември до 1 март, у нас са предотвратени стотици злополуки.

307 души загиват в България

през студените месеци средногодишно за периода 1990-2010 г., сочи статистиката на КАТ (виж таблиците в галерията). Тенденцията броят на убитите да намалява се засилва след 2006 г., когато в нашия Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е записан текстът за задължително светещите фарове. Така от ноември 2006 г. до февруари 2011 г. средната стойност на убитите при катастрофи става 259, спрямо 274 за предишната петилетка (2001-2006 г.).

Данните говорят сами - намелението е с 5,5% за 5-те години и с 15,5 % за 20 години. Разликата е още по-значителна, като се има предвид и фактът, че от 1990 г. насам у нас автомобилите са се увеличили с 20%, а шофьорите - с 10 процента.

в. "24 ЧАСА"

"Медна карта със съкровища мами иманяри"

50 000 души всеки ден търсели заровени ценности

Древна книга с медни листове за 15 000 евро е излъгала десетки иманяри, че разкрива тайни за несметни богатства. Интересното менте, подмамило доста хора, жадни за бързо забогатяване, стигнало до ръцете на полицаите, след като била разбита иманярска банда в Пловдивско.

Около 50 000 души излизали да копаят и да търсят находки всеки ден.

в. "СТАНДАРТ"

"Взрив спря Непобедимите"

Дубльор на Джет Ли загина в тежка каскада

Непремерен взрив погуби каскадьор и спря снимките на "Непобедимите 2". Драмата се разигра в язовир "Огняново" край Елин Пелин късно в четвъртък. При каскада с гумена лодка фатална грешка уби 26-годишния тайванец Сун Ню О, а колегата му Луи Кун още бере душа в болницата. Тежкораненият китаец с щатски паспорт претърпя вчера 5 операции, като 4 лекарски екипа се бориха за живота му в продължение на пет часа. Двете жертви на инцидента са дубльори на звездата Джет Ли.

При избухването каскадьорите са били на 100 метра вътре в язовира и известно време на брега не са разбрали какво точно се е случило. Сун е бил още жив, когато линейката го е докарала в Окръжна болница, където издъхнал от раните си. Вече е започнало досъдебно производство за причините и евентуалните виновници за трагедията.

в. "НОВИНАР"

"13 500 пияни шофьори с отнети книжки от началото на годината"

Близо 13 500 са отнетите книжки за шофиране в нетрезво състояние от началото на годината до септември. Това съобщи пред „Новинар” главен инспектор Красимир Костов от главна дирекция „Охранителна полиция”. Досега са били заловени общо 7487 пияни шофьори с концентрация до 1,2 промила алкохол в кръвта. Тези водачи, които са шофирали с концентрация над 1,2 промила в кръвта, пък са 5947. Съгласно Закона за движение по пътищата книжките им са били отнети веднага, припомни Костов. От началото на 2011 година досега пияни шофьори са предизвикали 210 тежки катастрофи. Животът си в такива инциденти са загубили 22-ма души, а други 292-ма са били ранени.

Малко хора у нас са наясно или обръщат внимание на факта, че инцидентите с участието на пешеходци значително надвишават тези след употреба на алкохол, подчерта главният инспектор. До момента в страната са регистрирани 1589 произшествия с блъснати пешеходци, в които животът си са загубили 105 човека, а 584 са били ранени. Костов посочи, че инцидентите с участието на пешеходци съставляват 29,3 на сто от всички произшествия, докато катастрофите след употреба на алкохол са едва 4 процента от общия им брой.

Загиналите пешеходци са предимно хора на възраст над 64 години. По думите на Костов те обикновено имат проблеми със зрението и слуха и не могат да усетят приближаващото превозно средство, докато пресичат.

За да намали броя на жертвите от войната по пътищата, всяка зима КАТ провежда акция „Светлина”. По време на инициативата активно се следи за изправността на фаровете и сигнализацията на пътните превозни средства, включително и на велосипедите и каруците. Мероприятието се провежда през целия зимен период. Глобата за шофиране без включени фарове в светлата част от денонощието е 20 лева, а от контролния талон на провинилия се водач се отнемат три контролни точки.

В случаите, когато грайферите на гумите са по-малки от 1,6 милиметра, колата се смята за неизправна и собственикът се глобява с 50 лева и отнемане на 9 точки от контролния талон.

в. "ДУМА"

"Синдикатите са против бюджета за догодина"

"Не мислим, че есента ще е мирна, ако няма политически ангажимент за повишаване на доходите", заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ. Конфедерацията и КТ "Подкрепа" не подкрепят Закона за държавния бюджет за 2012 г. във вида, в който е предложен от Симеон Дянков. Заложени са 2,5 милиарда лв. повече приходи и около един милиард по-малко разходи в сравнение с 2011-а. Не са заложени пари за увеличение на пенсии и заплати и бюджетът не дава гаранции дори и за минимален ръст на доходите. Очаква се поскъпване на парното. За много дейности управниците възлагат надежди на средства от еврофондовете, въпреки че усвояването им е много ниско, коментират експерти.

Синдикатите настояват за минимална заплата от 290 лв., 10-процентно увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера и 5-процентно на пенсиите от 1 януари, а максималният осигурителен доход да стане 2700 лв.

И двата профсъюза не подкрепят нито бюджета на ДОО, нито бюджета на НЗОК за догодина. Те са категорични, че трансферите на средства от НЗОК към здравното министерство са напълно незаконни (за т.г. са преведени 340 млн. лв., а за догодина са предвидени - 90 млн.). Те искат и бюджетът за спешната помощ да се повиши с 20%.

Междувременно от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари обявиха, че в проекта за бюджет на НЗОК за първична извънболнична помощ са предвидени по-малко с около 9 млн. лв. Намалени са и парите за медико-диагностични дейности с милион и половина.

в. Дума - стр. 1

в. "СЕГА"

"Трусът в Турция възкреси идеята за задължителна застраховка на имотите у нас"

Драгомир Николов

Катастрофалното земетресение в съседна Турция възкреси идеята за български фонд "Бедствия", който да се финансира чрез задължителна застраховка "Дом" за всички българи и да покрива щетите на гражданите при земетресения, наводнения и свлачища. Минимална част от парите в него ще идват от държавата, а основните средства ще се набират от джоба на всички българи - чрез задължителна застраховка "Природни бедствия" за всяко жилище в страната. Цената й ще варира между 10 и 20 лв. на година.

От ноември сдружението "Инициатива за управление на катастрофичните рискове" започва серия от разговори с МВР, финансовото министерство и Комисията за финансов надзор за обсъждане на предложението, научи "Сега".

"Застрахователният бизнес не може да не заостри вниманието на властта върху идеята за катастрофичния пул, защото капризите на природата не бива да се подценяват. Последният пример е земетресението в Турция от миналия уикенд. Общите щети за съседката ни възлизат на 2 млрд. долара, а застрахователните загуби след бедствието ще са за цели 200 млн. долара. За разлика от България Турция има работещ катастрофичен пул от години, в който участват държавата и гражданите и който сега ще поеме щетите", обясни пред "Сега" шефът на сдружението "Инициатива за управление на катастрофичните рискове" Румен Гълъбинов. В Румъния също работи подобен фонд "Природно бедствие".

Сегашният модел предвижда държавата да финансира създаването на фонда с 2 до 3 млн. лв. Останалата сума ще се набира от парите от задължителни застраховки срещу бедствия на всички жилища в страната. Според статистиката в страната има 3 млн. жилища. Ако всички те се застраховат с по 10 лв. годишно, това ще акумулира във фонда 30 млн. лв. още през първата година след учредяването му. Изразходването на набраните средства ще става на солидарен принцип - всички внасят, но ще получи този, който докаже щети от бедствие.

Предвижда се пулът да се ръководи от Управителен съвет с представители на Министерството на финансите и на бизнеса. Събраните средства ще могат да се инвестират в сигурни и бързо ликвидни европейски ценни книжа, а също и в краткосрочни депозити в търговски банки у нас. "Така чрез нашата идея банковата система на България ще получи допълнителна ликвидност", обясни Гълъбинов. Идеята е 2-3 години след старта на фонда за земетресения държавата да се оттегли от финансирането му.

Размерът на премиите, които ще плащат българите за застраховки на домовете, ще варира от зоната, в която се намира жилището, и конструкцията на имота. Обмисля се страната да бъде разделена на 4 района в зависимост от риска, като жилищата, попадащи в най-рисковата сеизмична зона или близо до големи реки, ще плащат за полиците максималните 20 лв. на година. Гражданите ще могат да надграждат задължителната застраховка, като се застраховат допълнително за други рискове - пожари в жилищата и кражби на движими вещи от домовете.

"Сега" попита официално как финансовото министерство гледа на идеята, но отговор от ведомството до редакционното приключване на броя не бе изпратен.

"Идеята е погрешна. Тя е своеобразен данък сгради, който ще се събира, а не реална застраховка. Знаете, че при застраховките се прави предварително оценка на жилището, което тук няма да се прави, т.е. и гражданите няма да получават реалните си обезщетения в случай на бедствие", коментира пред "Сега" икономистът Георги Ангелов. Той заостри вниманието и на друг акцент - погрешната политика на държавата в тази сфера. "Досега винаги при бедствие се случва едно и също - отива премиерът и обещава държавата да поеме щетите. Естествено че при такава практика българинът няма да има потребност да застрахова жилището си. Това трябва да се промени, като населението се предупреди, че то е отговорно за жилището си", добави той. Ако има някакви стимули, то те трябва да са към застрахователите, но в никакъв случай не бива да се допуска задължителна застраховка", смята Ангелов.

Не е ясно и как ще се реши проблемът със застраховката на имота при теглене на ипотечен кредит за ремонт или покупка на жилище. В момента банките изискват задължително застрахователни полици, които включват всички рискове, включително за земетресение. За апартамент от 70 кв. м такава застраховка се движи средно около 120 - 130 лв., съобщиха експерти. Тоест има риск и банките да не получат реалното обезпечение за кредита при щети върху имота заради малката сума на премията.

в. "МОНИТОР"

"Проверка за съмнителни имоти над 1 000 000 лв."

От комисията „Коларов” искат

Мярката ще бъде насочена към тежката организирана престъпност

Хората с пари по сметки и имоти за над 1 млн. лв., срещу които има сигнали, че извършват престъпления или нямат доказани доходи, да бъдат проверявани. Това предложи вчера шефът на Комисията за установяване на престъпно имущество Тодор Коларов.

"Мярката трябва да бъде насочена наистина към тежката организирана престъпност. Считам, че финансовите прагове трябва да бъдат много високи - 1 милион е висок праг", коментира Коларов на международен семинар за италианския опит в разследването, конфискуването и администрирането на имоти, придобити от престъпна дейност.

Предложението на Коларов е на проверка да подлежат онези, на които половината или една трета от имането е с неустановен произход. „Комисията би следвало да може да се самосезира или

да се сезира по сигнали на медиите

на граждани или на други държавни органи“, заяви Коларов. Той предлага подчинените му да действат и по сигнали от прокуратурата. По анонимни писма проверки няма да се правят.

Коларов иска да се обсъди и италианският метод за борба с корупцията - разпускането на общински съвети, ако има данни за участието на представители на мафията в тях. В Италия през последните две десетилетия са били разпуснати 140 общински съвета. Там използват конфискуваните имоти на престъпници и за социални цели, в полза на общини и различни общности.

"Важно е не само да отнемаме имуществото, но и ефективно да го управляваме. Нещо, което за съжаление

в България на този етап не се случва

на това ниво, на което всички ние бихме искали да го видим", каза председателят Тодор Коларов. „Отнемайки имуществото и финансовите средства, придобити от престъпна дейност, лишаваме от сила структурите, които незаконно са се облагодетелствали”, заяви пък зам.-министърът на МВР Димитър Георгиев.

Междувременно вчера от комисията „Коларов” съобщиха, че на 20 октомври Бургаският окръжен съд е уважил техен иск за отнемане на имоти за 1 117 600 лв. С това имане трябва да се раздели сирийският гражданин Талеб Субани, който живее в Пазарджик, научи „Монитор”. Той има присъда от 2009 г. за изнудване и заплаха за убийство. Решението на съда може да се обжалва пред апелативните магистрати.