- Ще отговоря на въпроса ви със смесени чувства. И с откровена обида. Със смесени чувства, защото като варненец и нормален човек и аз искам този проект да се случи и градът ни да има модерно организиран обществен транспорт. В същото време обаче не приемам начина, по който това се случва. Не считам за нормално, още по-малко – за логично, парите на варненци да се наливат в едно дружество, което след 6 месеца ще е във фактически фалит. Защото няма какво да се лъжем – общинският превозвач системно е управляван така, че да е на този финансов хал. В него се наливат наши пари, които потъват и порочният кръг се върти ли, върти. А ние в същото време продължаваме да се питаме защо нещата не се получават и защо България все е на опашката. А отговорът е толкова прост – защото нещата се правят именно така – без грам логика и отговорност. И Варна, за съжаление, е примерът за този вреден модел: Преди повече от 20 години частната инициатива бе допусната до обществения транспорт, тъй като той беше под всякаква критика и имаше нужда от подобряване на качеството му. Сега, когато фирмите са утвърдени и доказали своите способности, а дейността е извън проблемните за Варна от години, вече сме излишни. И никой не пита и не коментира защо се запазва и обгрижва гнилият плод, а се реже здравият. На никой днес не му идва на ума, че изкуственото удържане на един превозвач в съмнително финансово здраве, може да ни върне десетилетия назад, когато гражданите висяха с часове по спирките, а автобусите се управляваха от брадясали и неугледни шофьори с цигара в уста. Сега въпросите в тази посока са неудобни и ненужни някому. И всички бягат от истината. А тя е ясна и прозрачна: Демокрацията умря. Да живее комунизмът!
- Казахте, че сте обиден. На властта ли?
Властта, за съжаление, толкова може. И то не от днес и от вчера. Има някаква сбъркана приемственост в това Община Варна да не се интересува от транспорта си, да оставя смешници да управляват този сектор, без да си дават сметка колко чувствителен е този бранш. Обидата, за която говоря, е по-скоро спрямо варненци – хората, които от 23 години „Транстриумф Холдинг” АД обслужва. Хората, заради чието комфортно пътуване за последните 6 години сме инвестирали над 13 млн. – за да имат климатици, за да се возят в нови автобуси, за да е удобно на болните, на възрастните...Същите тези хора в момента абсолютно безучастно и безмълвно наблюдават как едно от малкото оцелели в тези 23 години предприятия в града бива затривано, как неговите над 700 работници и служители живеят под въпрос за хляба си. И на никой от тях не му пука. Това за мен е не само обидно, но и страшно. То показва тоталното бездушие, което е завладяло този град и неговите жители. И налива вода в мелницата на онези, които твърдят, че по тези географски ширини хората се надигат, само ако им бъркат в джоба.
- Казахте – над 700 работници и служители живеят без сигурност за хляба си. Имате предвид – след влизането на договора за възлагане на дейността само на вътрешния оператор – „Градски транспорт” ли?
- Не съм аз човекът, който прави прогнози, обвързани в срокове. Но не разбирам как никой не схваща, че непремерените изказвания на местните политици, които подписват договори и творят решения, създават непосредствена опасност за работещите в „Транстриумф Холдинг” АД. Не си ли давате сметка, че необмисленото говорене по темата може да доведе до там нашите доставчици на горива и резервни части да кажат: край със зареждането, защото не е ясно до кога ще ни бъде. Тогава няма да има друг начин освен да спрем. И кой ще вози варненци – „Градски транспорт” ли?
- Най-лесно ще е да бъдете обвинен Вие, че спирате автобусите.
- Е, това няма как да стане. Повече от 2 години съм показал – не на думи, а с дела, че аз не съм човекът, който ще саботира нещо добро за транспорта в този град. Твърдя, че почти половината ми живот е отишъл в работа за това транспортът на Варна да е модерен, удобен и добре организиран. Няма как да плюя на себе си, като саботирам проект. Доказах това, което говоря, неведнъж – спрях обжалването за вътрешния оператор, спрях делото за неустойката срещу „Градски транспорт” с цял месец, за да има комфорт общината в преговорите по проекта. Това правя аз. А какво прави общината?
- Какво?
- Прави се, че ни няма. Нищо, че сме 700 души. С нас никой не говори – за това какво следва, как ще се организира дейността.
- Нали пишело, че ще сте подизпълнители?
- Аз това го чух в петък /б.а. 18 октомври/ – в комисията по транспорт. Никой не ме е питал приемливо ли е това за нас или не. Да не говорим, че ей така никой никого не може да провъзгласи за подизпълнител, без да са спазени действащите в страната законови разпоредби. Несериозни работи са тези приказки – казал бил някой някъде на някого нещо. Кой на кого? И като какъв? Пълен батак.
-Крие ли се нещо зад него?
- Винаги, когато на повърхността се поддържа батак, има втори план, който е нелицеприятен и някой иска той да е затиснат на тъмно и далече от очите на публиката.
- Сам казахте, че половината ви живот е преминал в транспорта на Варна. За 23 години сигурно познавате и втория план – онзи зад батака?
- Това е сигурно. И след тази пълна демонстрация на високомерие спрямо 700-те души, които стоят зад табелата „Транстриумф Холдинг” АД, не съм далече от мисълта да разкажа тези 23 години пред варненци. Такива, каквито са. С документи, факти и с имена – на кметове, общински съветници – бивши и настоящи, на депутати, роднински кръгове и пр. Накратко - на всички, които са се докосвали до организацията на транспорта в този град и са давали приноса си към това днешният му ден да е такъв – окаян и изпълнен с напрежение и съмнения.
- Това закана ли е?
- Не. Заявка за нова тема. Която този път ще поставя аз. Веднага след Нова година. Гореща, пикантна. Който както иска да я очаква и интерпретира тази тема. За мен тя се нарича „Истината за транспорта на Варна” - максимално достоверна, документирана и систематизирана, с имената и лицата на героите в нея.
*Антраник Шакариян е изпълнителен директор на „Транстриумф Холдинг” АД