Има - ограбването в стил "Гад Зееви"!
Само за 19 месеца Зееви съсипа "Балкан" - най-голямата авиокомпания в бившия соцлагер след "Аерофлот", в която държавата 52 години беше наливала огромни средства. За целта той регистрира в Холандия фирмата Balkan Airlines Holdings B.V., през която в края на 1999 и 2000 година източи приходите на "Балкан".
Точно по същото време, не без благословията на тогавашния премиер Иван Костов, заработва подобна схема и за източване на Пристанище Варна. Която продължава да действа безотказно до днес под благосклонния поглед на три правителства: на ОДС, НДСВ и тройната коалиция. По познатата схема ограбването става пак чрез регистрирана фирма в известната с облекчения данъчен режим Холандия. Зад която стои не незнаен израелски бизнесмен, а германска компания. С чиновническа подкрепа и синя политическа благословия тя подмолно и незаконно
приватизира публична държавна собственост чрез която тихо печели вече близо 12 години.
Но проблемът не е само в източването на държавния порт. Блокирано е и отдаването му на концесия вече години наред! Далаверата пречи и на реализацията на Общия устройствен план на Варна за преместване на пристанище "Изток" на северния бряг на канала и за отварянето на Варна към морето по подобие на Барселона.
Началото на класическата схема за източване на Пристанище Варна е поставено на 11 февруари 2000 г. със заповед на тогавашния министър на транспорта Антони Славински. С нея той нарежда портът да придобие акционерно участие в "Ойлтанкинг България" АД чрез апорт на 60 дка от пристанище "Варна-Запад" и застроените върху него сгради. С т. 2.1 министър Славински задължава порта да придобие 27,5% от капитала на "Ойлтанкинг България". Така той поставя подопечния си порт в неизгодна позиция - с под 1/3 дял. Останалите акционери са чуждестранна собственост - "Ойлтангинг Имонд Б.В. Нидерландия" и "Юнион Миниер Пирдоп Мед", и държат по 36,22% от капитала. Така въпреки солидния апорт порт Варна става зависим от всички решения на чужденците, които държат контролния пакет. А теренът, вклинен между 1-во и 3-о кейово място, разкъсва технологичната цялост на пристанище "Варна-Запад" и блокира всички опити за концесионирането му.
Както във всяка далавера и тук дяволът се крие в детайлите. А те са престъпни опити за
надбягване със законните срокове
На същата дата - 11.02.2000 г., в бр. 12 на ДВ е обнародван Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата (ЗМПВВПП). Според чл. 107, ал.1 "пристанищните съоръжения, земите, върху които са разположени те, земите под откритите и закритите складове" са публична държавна собственост (ПДС). Която не може да се приватизира или апортира, а само да се отдава на концесия. За целта в преходните и заключителните му разпоредби се прави нарочно изменение и допълнение в Закона за концесиите. Министър Славински прекрасно знае всичко това, но бърза да изпревари закона! Независимо че още Законът за концесиите от 1995 г. и Законът за държавната собственост от 1996-а третират пристанищата като ПДС. Но именно липсата на специален закон като ЗМПВВПП прави възможно до 15.02.2000 г. третирането на ПДС като частна държавна собственост и включването й в активите на държавни дружества като Пристанище Варна.
Защо тогава министърът бърза? Просто защото учредяването на смесеното дружество преди влизането в сила на ЗМПВВПП ще даде на собствениците му
автоматично право на концесия
Че кабинетът "Костов" стои зад далаверата, личи от факта, че той създава междуведомствена група да подкрепя институционално проекта. Следователно целта на заповедта на Славински е да изпревари закона, който влиза в сила в 00.00 часа на 15.02.2000 г. и прави незаконен апорта.
Но "бързата кучка слепи ги ражда", казва народът. Нотариалният акт за собственост на апортирания имот е вписан в Службата за вписванията на 16 февруари - повече от 33 часа след влизането на закона в сила. Документът дава в ръцете на "Ойлтанкинг България" имот, който вече е ПДС.
От бързане обаче вместо 60 дка порт Варна апортира 52,642 дка. Налага се ръководството му допълнително да апортира в "Ойлтанкинг България" нов терен ПДС - разтоварище за сярна киселина с площ 6,616 дка. Така на 28.12.2000 г. - повече от 10 месеца след влизането на закона в сила, с протокол са определени границите на целия откраднат от държавата имот. И на 14.02.2001 г. - година след влизането на ЗМПВВПП в сила, е вписан нов нотариален акт за поправка на стария, който опубличава кражбата.
На 27.12.2002 г. на извънредно общо събрание акционерите на "Ойлтанкинг България" гласуват увеличаване на капитала с 3,690 млн. лв. Порт Варна остава с апорта си, оценен на 481 500 лева. Така
капиталовият дял пада от 27,54 на 8,85%
За да узакони тази далавера, през следващите години "Ойлтанкинг България" започва процедури за съгласуване на подробни устройствени планове (ПУП). Във връзка с това на 26.06.2007 г. шефът на тогавашната ИА "Пристанищна администрация" капитан Пейчо Манолов изпраща доклад до ексминистъра на транспорта Петър Мутафчиев. В т. 2 от доклада капитанът пише: "Не са безспорни доказателствата, че... имот 90 и имот 91 са собствени на "Ойлтанкинг България" АД." През всичките тези близо 12 години "Ойлтанкинг" печели чрез незаконно използване на територия, сгради и съоръжения ПДС. Същевременно блокира работата на част от държавното пристанище, като на практика изолира 2-ро кейово място, от което държавен остава само подкрановият път. Германците дори си построяват тръба, която излиза на второ кейово място, въпреки че Законът за държавната собственост категорично забранява строителство върху ПДС. "Ойлтанкинг" незаконно експлоатира тръбата, без да се регистрира като пристанищен оператор, с което нарушава ЗМПВВПП. Така портът печели само от държавните такси, а частниците се обогатяват незаконно от претоварните операции на държавното 2-ро кейово място. По-голяма далавера от това - здраве му кажи! Апетитът идва с яденето, казват французите. Явно незаконните печалби се сторили малки на "Ойлтанкинг", поради което фирмата предявява искане пред Министерски съвет за получаване на концесия по право на същото 2-ро кейово място. Фирмата води и печели във Върховния административен съд дело срещу МС заради мълчалив отказ да концесионира кея. След което МС постановява изричен отказ на концесията по право, който "Ойлтанкинг" не обжалва. Стараейки се всячески да заобиколи законите и да продължи да ограбва държавното пристанище, неотдавна фирмата отново предявява искане за концесия по право на 2-ро корабно място. Този път - през Министерството на икономиката, чрез получаване на сертификат за инвеститор от агенцията за инвестиции.
Крайно време е се сложи край на този пладнешки грабеж! Както и да се дадат ясни отговори на следните въпроси?
1. Защо тази очевадна далавера от времето на кабинета "Костов" продължава да работи без прекъсване вече близо 12 години? Защо нито предишните директори на порт Варна, нито сегашният скочиха в защита на държавния интерес и не предприеха стъпки за прекратяването й?
2. Докога "Ойлтанкинг България" ще пречи на опитите за концесиониране на Пристанище Варна и на реализацията на плана за преместване на порт "Варна-Изток" на северния бряг на канала?
3. Не е ли крайно време министърът на транспорта като принципал на порт Варна и министърът на регионалното развитие като лице по Закона за държавната собственост да предприемат действия за прекратяване на далаверата чрез прокуратурата и съда?