Ако държите газов хидрат в ръката си, трудно ще го различите от лед. Това обясни пред БНР доц. Атанас Василев от Института по океанология към БАН.
„Той бавно ще се топи и ще виждате вода, но ако поднесете запалка, той ще започне да гори. Дори минимално количество, с размер на един нокът, може да поддържа горенето за период от 15-20 минути. По-скоро не са от възобновяемите енергийни източници. Намират се на дълбочина между 800 и 1800 метра. Находищата на хидрати са около 10 пъти по-плитко разположени от конвенционалните“.
Все още няма разработена технология за добив на хидрати, обясни ученият. „Това, което се добива при тестовете, е по-скъпо от добивания конвенционален газ. Перспективите обаче са големи. Хидратите ще бъдат единственият енергиен източник с отрицателен въглероден отпечатък“.
Българското находище се смята за едно от най- перспективните за бързо внедряване на нови технологии, обясни той в предаването "Хоризонт за вас".
Япония има национална програма, предвиждаща стартирането на добив на хидрати през 2022 – 2023 година, посочи доц. Атанас Василев.
„През следващите години се предвижда това да се случи и в териториалните води на Китай“.
Находището в българската икономическа зона не е от типа, който не би предизвикал разрушения по дъното, заяви той.
„Изключени са мащабни свлачища на континенталния склон. Това е най- известното и подходящо за добив находище, но има и други. Открита са също в румънската и турската икономическа зона“.
Всичко зависи от финансирането, обясни ученият. „Първо трябва да бъдат направени сондажи. Те ще са на цената на един дълбоководен. От това може веднага да се започне да се печели. Може дори да започне погребване на въглероден диоксид“, отбеляза той.
От находищата на газови хидрати в Черно море може да започне да се печели веднага.