- Г-н Добрев, представихте блоковете "Силистар и "Терес" на Световния петролен форум. Кога може да започват проучванията в Черно море за нефт и газ и евентуално добивът?
- Конкурсът е 155 дни - срокът за подаване на оферти, като бъдат публикувани обявите в официалния вестник на ЕС. Това ще стане следващите няколко седмици, така че към края на юли или началото на август трябва да имаме проведен конкурс. Надяваме се да бъде успешен, затова полагаме толкова много усилия с участието на подобен тип конференции. Петролната седмица в Лондон, на която участвахме и изнесохме презентация пред повече от 600 компании, е най-значимото събитие в сферата на нефта и газа за Европа за годината. Благодарение на активната работа и на посолството, и на търговско-промишления представител в Англия, успяхме в последния момент да се включим с презентация и резултатите са положителни.
- В Хюстън, САЩ, през май също се провежда световна петролна седмица. Ще участваме ли?
- Второто значимо събитие в световен мащаб е това в Хюстън. Планираме да участваме около средата на годината. Хубавото е, че е преди крайния срок и ще има възможност и други компании да се включат. В Англия проведохме двустранни разговори с "Бритиш петролеум", със "Статойлс", с "ШЕЛ" и с др. Те наблюдават с интерес региона на Черно море, защото проучванията в последните години показват, че има потенциал. Преди 2,5 г. се доказаха със сондаж 84 млрд. кубика газ само на километри от границата ни с Румъния. ШЕЛ споделиха с нас, че имат права върху съседен блок на "Терес" в турското Черно море и в момента изпълняват сондажни работи, така че в рамките на няколко месеца ще има информация дали в турско Черно море наистина ще се открият значителни количества газ. Нашата консумация е 3 млрд. кубика. 80-90 милиарда кубика газ означава за над 20 или 30 години задоволяване на 100% от консумацията в България с местен газ. И това е много по-важно за България от каквито и да са проекти за тръби, потоци и т.н. Защото собственият газ не само ще даде сигурност на доставките, но ще бъде значително по-евтин. 35% от крайната цена на газа е преносът от находищата, които са на хиляди километри в момента. Ако ние открием находища в българското Черно море, то газът би следвало да бъде с 35% по-евтин. Отделно от останалите 65% 30% ще влязат в бюджета под формата на концесионни възнаграждения. Ще имаме стимул както за индустрията с по-евтин газ, така и глътка въздух за енергетиката, но и значителни концесионни възнаграждения за държавния бюджет.
- Т.е. нашите находища могат да задоволяват националните нужди от газ?
- Би трябвало да можем само от "Хан Аспарух". Това е находището, което трета година проучват от "Тотал", ОМВ и "Репсол". Все още е много рано да се говори за количества газ, защото не са направени проучвателните сондажи. Специално в блок "Хан Аспарух" съгласно работната програма на консорциума ще има два дълбоки сондажа. Един на 5000, един на 6000 метра, които ще бъдат направени следващата година. Така че конкретно за количества можем да говорим около средата на 2016 г. Сондажите ще стартират февруари. В случая с "Терес" и "Силистар", ако конкурсът е успешен и имаме компании, които се ангажират да проучат територията и да инвестират стотици милиони евро, инвестицията само в "Хан Аспарух" е между 500 млн. евро и 1 милиард, вероятно ще бъде за 5-годишния период. Ако се проведат успешно конкурсите и имаме компании, с които да сключим договор за проучване, работната програма ще бъде 5-годишна.
- Докато представяхте нашите находища в Лондон, в резиденция "Бояна" премиерът Борисов бе домакин на първата енергийна среща с министри от ЕС и вицепрезидента на ЕК Шевчович. Премиерът представи концепцията за газов хъб у нас. Но опозицията каза: "Газ за газовия хъб няма". Коментарът ви?
- Няма логика в това, което казва опозицията, защото идеята за газовия хъб е да се изгради трасето на "Южен поток" до Варна. Ако това се реализира, то тогава е ясно газът откъде идва - откъдето идва за "Южен поток". По-важното от срещата в понеделник е, че първо се спира наказателната процедура срещу България за "Южен поток", и второ, че ЕК ще ни подкрепи за изграждането на коридора Север-Юг, за да може газът от Каспийския регион, който минава през Турция и Гърция, да стигне не само до България, но и други държави от Югоизточна Европа.
- Кога е реалистично да бъде приключен вертикалният газов коридор?
- Първата фаза на този газов коридор вече се реализира със строителството на интерконектора между България и Гърция. Той ще бъде с максимален капацитет 5,5 млрд. кубика при положение, че България консумира до 3 млрд. През този интерконектор и съответно интерконекторите с Румъния и за Сърбия може да бъде доставен газ до други държави от ЦИЕ. Очакваме до средата на годината да се вземе окончателно инвестиционно решение за реализацията на проекта и около средата на следващата да започнат строителните работи.
- Имаше ли отзвук от започналите преговори в Минск за кризата в Украйна по време на петролния форум в Лондон?
- Тази тема не бе коментирана. Петролният бизнес е изключително притеснен за ниските цени на петрола, които налагат свиване на инвестициите от страна на всички компании. Слушахме различни анализатори за това, докога ще продължат тези ниски цени и как ще се отразят върху инвестициите. Според някои, до края на годината цените ще започнат плавно да се възстановяват до устойчиво равнище между 60 и 80 долара, без да стигат отново 100 и 110 долара, колкото бяха в средата на м. г. Според други, ще отнеме 2 или 3 г., докато цените отново стигнат тези равнища. Интересното беше, че държавите от Близкия изток, които са сред най-големите производители на петрол в света, предприемат стратегия да изнасят не суров петрол, а горива. Те планират мащабни инвестиции за производството им и планират в средносрочен и дългосрочен план да станат износители на горива. Което е добра новина, защото ще създаде конкуренция на пазара.
- Докато цените навън падат, цените на горивата у нас нямат рязка промяна. Защо?
- Като падне петролът двойно, не може да се очаква бензинът да стане от 2,50-1,25 лв., защото самата суровина е само една част от крайната цена. Значителна част от тази крайна цена са ДДС и акциз, за които има минимални равнища в ЕС и ние сме на тези минимални равнища. През годините, включително когато бях министър, е дискутирана темата държавите да имат по-гъвкава политика по отношение на минималния акциз и той да бъде по-нисък, отколкото е в момента. Но за това трябва общо решение на ЕС, а тази теза получи подкрепа едва от 7-8 държави.
- Решиха ли се проблемите с двойните сметки за ток на хората?
- Проблемът с двете сметки се оказа, че е само в "Енерго-Про", и то за около 5% от абонатите. ДКЕВР взе адекватни мерки, като наложи санкции на компанията, за да не се случва това отново. И формално те бяха спазили срока от 31 дни за издаване на фактурата, а проблемът бе, че крайният срок за плащане на двете фактури с обща консумация от 47-48 дни бе един и същ. И затова хората, отивайки на касата, за да платят сметката, им се стори, че плащат двойна сметка. Но тя е за двойно по-голям период от време.
- Накъде ще се движат цените на тока?
- Това е работа на регулатора. В момента върви законопроект между първо и второ четете в парламента да сменим състава на регулатора и той да се избира от Народното събрание. ДКЕВР ще прецени каква ще е цената на електроенергията. Нашата функция като народни представители е да предложим законодателни промени, които да свият огромния дефицит на НЕК, който наследихме, между 600 и 800 млн. и по-скоро 800 млн., по последни данни на НЕК. По-важни обаче са промените, които планираме да направим докъм средата на годината, за да либерализираме пазара на електроенергия в България до края на годината - не само за бизнеса, но и за битовите абонати. Това ще подобри обслужването, защото всеки ще може да си смени ЕРП-то с друг доставчик. Конкуренцията би трябвало да има ползотворно влияние върху целия пазар.
- Опонентите ви казват, че няма как да се случи сами да избираме доставчик заради преносната мрежа. Така ли е?
- Според европейските правила това трябваше да сме го направили още преди няколко години. Ние вървим в тази посока, но бавно. Собственикът на разпределителната мрежа е ЕРП-то и той ще си остане такъв. Но търговецът, който продава електроенергия, може да е някоя от над 100-те лицензирани компании в България. Те ще станат и повече, като този търговец, както ще купи енергия на свободния пазар, така ще плати на мрежа високо напрежение на електросистемния енергиен оператор, на ЕРП-то като собственик на разпределителната мрежа, но самият търговец ще ни издаде фактурата и ще ни достави енергията.