Регистрация
Направи Moreto.net начална страница
Начало
Пътеводител
Новини
Афиш
Снимки
Обяви
Пътеводител
Морската градина
Символите на Варна
Обществени
Музеи
Култура
Галерии
Храмове
Паметници
Забавления
Образование
Транспорт
Здраве
Хотели
Заведения
Клубове и барове
Черноморието
Интерактивна карта
Разписание
БДЖ
Градски транспорт
БМФ
Летище
Телефонен указател
Музеи
Археологическият музей
Снимка: Moreto.net
Археологически музей

Варненският Археологически музей заема 2000 кв.м.площ и има 32 зали, в които са изложени постоянни експозиции: Праистория, Античност, Средновековие, Възрожденски иконопис.Тук се намира и най-старото златно съкровище в света. Неговата възраст датира от преди 4000г.пр.хр.
Съкровището бе открито случайно през 1972 година при строителни работи край Варна. Трудно е да си представи човек, колко време са прекарали под земята прекрасните златни накити и предмети, докато настъпи моментът, в който историците и археолозите от цял свят да заговорят за съкровището на халколитния некропол. Находката е от около 2000 предмета от почти чисто 23,5 каратово злато с общо тегло около 5,5 кг. Тя съдържа златни огърлици, гривни, нагръдни украшения и съдове. Това откритие преобърна представите на историците за развитието на човешката цивилизация. Един от най-поразителните експонати, които могат да се видят в музейната сбирка, е златният жезъл - символ на власт от монаршески тип. Изключително любопитна гледка представлява и пренесеният тук гроб № 43 със скелет на четиридесет - петдесет годишен мъж, покрит с повече от 100 златни украшения. Той очертава образа на вожда (царя), имащ сакрални функции и притежаващ символите на властта.

Самата сграда, в която се помещава днес археологическия музей, е на бившата Девическа гимназия, тогава 1893г преместила се в новопостроената в стил модерен ренесанс сграда по план на архитекта Петко Момчилов. Сградата била построена върху стари турски казарми. През 1894 г, получава името "Мария Луиза", а през 1945г "Д-р Петър Берон"(днес Математическата гимназия в кв.Чайка). Девет години по-късно-1954г, в девическата гимназия се допускат и момчета - става смесено училище (самата гимназия е създадена 1883г и се е помещавала в сградата на днешния Регионален исторически музей). И днес на главния вход на музея може да се види надписа "Народна девическа гимназия".

Първите археологически материали са били събрани от Карел Шкорпил и Анание Явашов в далечната 1887 година и на 3 юни 1887 с наличните находки уреждат музей в Градската библиотека. Четири години по-късно по нареждане на тогава Министерството на Народното Просвещение (1892г.), без желание варненските дейци са принудени да изпратят сбирката в София за създаване на централен музей (1893г). Това обаче не спира един от най-големите дейци във Варна и година по късно (1894г) Карел Шкорпил урежда нова музейна сбирка, която пренася в Девическа гимназия (1895г). Дълги години заради нежеланието на МНП да се създават музей извън София, археологическата сбирка се помещава в сутерена на Девическата гимназия. През 1906 тържествено в помещение на тавана на гимназията е открит Окръжен музей, следва отново местене из помещенията на сградата.
През 1993 сградата на девическата гимназия е изцяло заета от възстановения Археологически музей

Адрес: бул.”Мария Луиза”41
Телефон: 052/ 681 030

Работно време
Зимно: 10.00 ч. до 17.00 ч; Почивен ден: Понеделник и Неделя
Лятно: 10.00 ч. до 17.00 ч; Почивен ден: Понеделник


Цена билети:
възрастни - 10 лв.
ученици - 2 лв.
студенти - 5 лв.
Екскурзовод - 30 лв. - на всички езици

Беседи се изнасят на български, английски, немски, френски, руски език.

Официална страница Виж на картата     Коментирай сподели

Археологическият музей Част от най-старото злато в света в Археологическия музей Част от най-старото злато в света в Археологическия музей Част от най-старото злато в света в Археологическия музей Археологическият музей Археологическият музей Археологическия музей - вход от ляво Експонат в двора на Археологическия музей Археологическия музей - вход от дясно В двора на Археологическия музей Надписът над входа на Археологическия музей Към централния вход на Археологическия музей

Виж още снимки в албум:
Археологическият музей
Архитектура
Музеи
Нощна Варна
Паметници, скулптури

Коментари
11:00ч. 18 Май 2012 #9
summertime
Току-що говорих с информацията на музея - без вход през целия ден, работят до 17 ч.
09:26ч. 18 Май 2012 #8
galka
По повод "Ден на отворените врати",има ли значение в колко часа ще отидеш без да плащаш за вход?
08:18ч. 6 Април 2011 #7
venche
"Цена билети:
възрастни - 10 лв
ученици, студенти, пенсионери - 2 лв
Екскурзовод - 30 лв - на всички езици"

Още от категория Музеи
Музей за нова история на Варна
Парк-музей "Владислав Варненчик"
Музей "Стара Варна"
Учебен музей
Аквариум Варна
Природонаучен музей
Етнографски музей
Римски терми
Раннохристиянска базилика
Побити камъни "Дикилиташ"
Аладжа манастир
Музей на Възраждането
Музей по история на медицината
Къща-музей "Георги Велчев"
Военноморски музей
Музей на куклите
Музеят на мозайките
Полезно
Списание Hera.bg Спешен зъболекар
Онлайн Супермаркет Уреди за вграждане
Лазерна епилация Шофьорски курс
Афиш Варна Сметка за ток
Имоти във Варна Патенти
Препоръчваме
Дограми и фасади Климатици Варна
Сметка за вода Обяви Варна
Гаражни врати Промо Хибриден бойлер
Матраци и легла Работа с немски
Поръчка на храна Мека мебел
Новини от Варна, региона и света
Куриоз във Варна: Задържаха двама почерпени шофьори с една кола
Във варненско село правят празник на рибата за Никулден
Собственик на бутикова винарна стана Агробизнесмен на годината
Задържаха лекар в общинска болница за издаване на ТЕЛК решения
Димо Алексиев се връща в ареста
Главният архитект коментира инвестиционните процеси във Варна
Спасиха видра, прекарала два дни в мазе във Варна
Очна болница във Варна с нов управител
Одобриха промени, прецизиращи разпоредбите за ползване на данъчни облекчения за деца
Силният вятър събори дървета във Варненско
 © Moreto.net - Сайтът на Варна RSS Новини   RSS Обяви   WEB   Условия   РЕКЛАМА   Контакти  
ПРИЯТЕЛИ: 
2.5 + 3.1
Бургас   Казанлък   Монтана   Сандански   BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook