След Лазаровден и Цветница, вярващите влизат в дните, които припомнят пътя на Христос към Голгота. Както отбелязват от женското списание Hera.bg, думата "страст" идва от старобългарски и означава именно „терзание“ – вътрешно изпитание, жертва и любов.
С пролетта природата се събужда, възражда се за нов живот – символика, която се преплита с християнската вяра за Възкресението. Страстната седмица бележи и края на великденския пост – най-строгият в православната традиция. Великата събота е единствената постна събота, в която не се разрешават дори олио и вино.
Според народното вярване в дните на Страстната седмица, когато в дома ни гори свещ, душите на починалите ни близки се ориентират по нейния пламък и слизат при нас за 40 дни. Това е време, в което се смята, че вратата между земния и отвъдния свят е открехната.
През всеки от дните в храмовете се отслужват специални богослужения с четене на Евангелието, припомнящи различни събития, притчи и личности от последните дни на Христос. Първите три дни се спазва строг пост, а всяко утро и вечер носи със себе си ново послание и размисъл.
Велики понеделник
Денят, в който Христос влиза в храма и прогонва търговците, осквернили светостта му. В този ден се припомня и историята на Йосиф, продаден от братята си в Египет – символ на предателството и човешката алчност. Време е да се замислим за лицемерието и користолюбието в собствения си живот.
Велики вторник
Христос отправя нравствени поучения към учениците си. В църквата се разказва за десетте девици – пет мъдри и пет неразумни. Мъдростта тук е не просто интелект, а състрадание и щедрост. На този ден се вглеждаме в добродетелите си – не една, а много, защото именно те правят човека истински добър.
Велика сряда
Денят на предателството. Юда се съгласява да предаде Иисус за 30 сребърника. В същото време една жена излива скъпоценно миро върху Христос – акт на покаяние и любов. Нека се замислим кого допускаме в сърцето си и как отсъждаме на хората – дали даваме втори шанс, или съдим без милост.
Велики четвъртък
Символиката е богата. На този ден се боядисват яйцата – първото винаги е червено, символ на Христовата кръв. Вечерта се служи утреня на Разпети петък – свещениците изнасят кръста и четат откъси от Евангелието, сред които и тези за Тайната вечеря и предателската целувка. Това е ден за размисъл върху любовта – истинската, безусловна, но и уязвима.
Велики (Разпети) петък
Най-тъжният ден – Иисус е разпънат на кръста и положен в гроб. Църковните камбани не бият, дори птиците мълчат, както гласи старата българска поговорка. На този ден не се работи – отдава се почит чрез поклон пред Плащаницата, която се изнася в храма и символизира погребението на Христос. Стотици хора минават под нея – в търсене на прошка, мир и вяра.
Велика събота
Последният ден преди Възкресението. Христос слиза в ада, за да изведе душите от тъмнината. Домакините пекат великденски хлябове – символ на Христовото тяло. Хората отиват на гробищата, носят яйца и хляб за помен. Вечерта се отслужва тържествена литургия – вярващите обикалят храма със запалени свещи. В полунощ прозвучава трикратното „Христос Воскресе!“, на което всички отвръщат: „Воистина Воскресе!“
Така завършва Страстната седмица – не със скръб, а с Възкресение. С победа на светлината над мрака, на живота над смъртта.