Наблюденията показват разнообразие от светлинни емисии, идващи от акреционния ѝ диск – пръстена от въртящ се материал около черната дупка. Изригванията варират от кратки проблясъци, напомнящи свещ, до мощни избухвания, случващи се няколко пъти дневно.
Концепцията на този художник изобразява свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката Млечен път, известна като Стрелец A* (A-звезда). Заобиколен е от въртящ се акреционен диск от горещ газ. Гравитацията на черната дупка огъва светлината от далечната страна на диска, което го кара да изглежда, че се увива над и под черната дупка. В диска се виждат няколко пламтящи горещи точки, които приличат на слънчеви изригвания, но в по-енергичен мащаб. Космическият телескоп "Джеймс Уеб" на НАСА е открил както ярки изригвания, така и по-слаби трептения, идващи от Стрелец A*. Трептенията са толкова бързи, че трябва да произхождат много близо до черната дупка.
Илюстрация: NASA, ESA, CSA, Ralf Crawford (STScI)
.......
Новите открития могат да помогнат на физиците да разберат по-добре фундаменталната природа на черните дупки, как те се захранват от заобикалящата ги среда и динамиката и еволюцията на нашата собствена галактика.
Изследването, публикувано в The Astrophysical Journal Letters, е най-продължителното и детайлно проучване на Стрелец A* досега. Данните могат да помогнат на учените да разберат по-добре черните дупки и тяхното взаимодействие с околния газ и прах, както и да дадат нова перспектива за еволюцията на Млечния път.
Според водещия автор на проучването, астронома Фархад Юсеф-Заде, активността на черната дупка е непредсказуема – с резки изблици на яркост, следвани от спокойни периоди.
Черните дупки, които някога бяха само теоретична концепция, днес се изследват с помощта на синхронизирани радиотелескопи. Смята се, че свръхмасивни черни дупки се намират в центъра на почти всички големи галактики.
Макар че нищо не може да избяга от гравитацията на черна дупка, учените са забелязали явление по ръба на акреционните дискове – частици с висока енергия, които се изхвърлят навън като двойка струи, насочени в противоположни посоки. Този процес все още не е напълно изяснен, но продължава да бъде обект на активно изследване.