Начинанието, което тръгва, е и най-обхватното досега. Предвижда се да бъде извършено мащабно изследване на промишлените запаси от риба. То ще обхване както дънните видове - калкан, акула, барбун, меджид, така и пелагичните - сафрид, лефер, паламуд, хамсия. Идеята е да бъдат включени и други модули, като събирането на данни за дребномащабния риболов, икономическата устойчивост на сектор „Рибарство”и да бъдат направени анализи за цялото Черно море. Предвидени са и обучителни курсове за повишаване на административния и научен капацитет. Ще бъдат направени анализи на слабите места, за да може веднага те да бъдат покрити. Тоест, ще бъдат обхванати всички аспекти на ефективното управление на рибните запаси. В тази насока друга инициатива ще бъде организирането на голям форум за рибата през следващата година, на който домакинството още не е определено, но най-вероятно ще бъде в Италия. Ще участват и държавите от Средиземно море , за да бъдат обхванати и двата големи водни басейна, които са свързани, каза доц. Райков. На него ще бъдат разгледани въпросите на устойчивия риболов, капацитета на научния потенциал, на риболовните флоти, на производството на риба, борбата с недекларирания и незаконен улов, мерките за контрол и т.н. , които също са елементи на мониторинга. Тоест, ще се създаде обща платформа на базата на комуникация и съвместно вземане на решения.
Ученият е оптимист, че най-после ще заработи идеята за мониторинг и управление на рибните запаси, който да обхване всички черноморски държави. Неговите очаквания са, независимо от политическите пристрастия на една или друга от тях, в крайна сметка всички да се включат активно в процеса. В Грузия вече има голям напредък по отношение на привличането на нейни учени, в комуникацията с тях. Турция също е много активна. От голямо значение са и страните от Северното Черноморие - Абхазия, Русия, Украйна, с които също има условия за взаимодействие. Обяснението е просто - взаимният интерес. Няма смисъл някоя страна да се дърпа, тъй като рибният ресурс е общ и създава поминък на немалка част от населението по морското им крайбрежие.
В същото време има много проблеми за решаване, за да не се повтори картината от близкото минало, когато напълно изчезнаха такива рибни видове в Черно море, като черноморската скумрия, от шестте есетрови риби вече ги няма шипът и атлантическата есетра. Появиха се хибриди, които след първо поколение вече нямат плодовитост, тоест продължение. Под сериозна опасност вече е и черноморската акула (виж „Учени предупреждават - акулата в Черно море може да изчезне” в броя от 24 април т.г. във в. „Черно море” ). В цял свят има около 440 вида акули - това са хрущялни риби с много древен произход и всичките са застрашени, подчерта ихтиологът. За негова изненада в списъка на GFCM към ФАО наред с черноморската бодлива акула фигурира и още една, наречена акула ангел, която е била описана през 1964 г. по турското крайбрежие. Този вид не е местен и е малко вероятно повторното му установяване в Черно море.
Поведението на черноморската акула е много специфично, което, за съжаление, не е достатъчно изучавано. Навремето откъслечни изследвания са правили само руски и украински учени. Но у нас - никога. А черноморската акула има особен начин на съществуване, който е много различен от останалите морски видове. Събират се само през размножителния период, като стотици женски може да привлекат само един мъжки екземпляр тогава. Най-подходящите райони за акулата са широките шелфове на Украйна, Румъния и отчасти на България. Това са най-подходящите места, където има и много мигриращи видове риба, тъй като акулите са сред най-големите хищници наред с делфините. Причината за намаляването на популациите от акула не са само в риболова. За съжаление, нито една държава, с изключение на България, не декларира улова на акула. Само го отбелязват като приеулов. В същото време никой не може да каже какъв е реалният размер на запасите от този вид. Няма информация, но видимо е намаляването на уловите на акула, също и на отчитания приеулов, обясни ихтиологът. Тоест, запасите реално намаляват и това трябва да бъде тревожен сигнал за необходимостта от извършването на отделно по-мащабно изследване специално на черноморската акула. Първо, трябва да се изчислят реалните запаси и да се направи цялостна картина на размерната им и възрастова структура. Нещо, което никой не е правил досега. А това е голяма празнота в знанието за нея. До известна степен тя ще се попълни от предстоящите изследвания по мониторинговата програма, които ще обхванат и акулата. Това обаче е крайно недостатъчно, за да бъдат взети спешни мерки за опазване на застрашения вид. Дори може да се каже, че вече сме закъснели с въвеждането им и твърде вероятно е скоро ЕК да въведе нулева квота за черноморска акула. Нещо, което вече няколко пъти се опитва да направи. И ако продължава незаинтересуваността към финансиране на изследванията на този особено важен морски вид, неминуемо ще се стигне до пълната забрана на неговия улов.