Освобождаване от задължението за водене на дневник е възможно само при наличие на влязъл в сила План за статистически извадки, съответстващи с правото на Европейския съюз. Всяка държава изготвя такъв план въз основа на методика приета от Европейската комисия. До тогава всички капитани са длъжни да предават дневниците си до пето число на месеца.
Промените ще обхванат лодки, които не са по-дълги от 10 метра. В България по регистър плавателните средства до 12 метра са около 1850. Масовите лодки са по 8-9 метра и те разполагат с голям капацитет за промишлен улов. „Прилагането на закона ще обхване хора, които не излизат всеки ден в морето, дори понякога и по цели месеци, когато е лошо времето. Те обикновено ловят по 2-3 килограма попчета или когато дойде паламуда или сафрида хващат по малко повече“.
Това коментира пред „Агрозона“ Йордан Господинов, председател на „БГ ФИШ“. „Капитаните обаче трябва да знаят, че ако не водят дневници, то това моментално ги превръща в любители риболовци. Не може да искат да ловят риба и да я продават на борси, тържища или ресторанти. Като има дневник, има и проследяемост и данъчните могат да видят кой колко е хващал. Рибарите си мислят, че като отпадне изискването няма да пишат нищо. Ние обаче искаме в магазините и ресторантите да има риба с документи.
Без дневници те не могат да издават документи, които да придружават рибата. Единственият вариант е да я дадат за преработка, за да може да се узакони“, коментира Господинов. От друга страна обаче тези лодки са голяма сила за промишления риболов, защото хващат добри количества сафрид, паламуд, понякога вадят до 500 риби и това им помага да поддържат лодките си. Всеки рибар трябва да реши по какъв начин и какви количества ще хваща. Който желае може да си поиска в началото на годината дневник, а за другите не е задължително, те могат да си ловят за собствена консумация, допълни председателят на „БГ ФИШ“.