Да ни броят, да видят и имуществото, няма лошо. По-добре обаче държавата да помисли за работа в малките населени места. С тези думи жители на варненското село Игнатиево представиха мнението си за течащото в момента преброяване на населението. Екипът ни придружи преброител по време на изпълнение на задълженията му в три къщи - на власи, роми и българи. Пенсиите не стигат, децата нямат работа, казва веднага Коста Великов, глава на шестчленно домакинство. Той самият е пенсионер, а трудовият му стаж е основно като шофьор. Със семейството му се преброили електронно. Обяснява, че не са се затруднили особено при попълването на анкетите. "Ние с бабата имаме основно образование. Младите са по-наясно с технологиите", допълва мъжът. Смята за нормално управниците да се интересуват от социалния статус на хората, от грамотността и религиозността им. Ние сме с влашки произход, говорим румънски, но вкъщи общуваме на български, разказва Коста Великов. В махалата имали и ромски, и турски, и български съседи. Разбирали се с всички. Не отричат приказките, че ромите престъпват закона, но издават, че никога не пакостят на съседите си.

Имаме нормални условия вкъщи, но нямаме работа, заявява и главата на седемчленна ромска фамилия - 77-годишният Йордан Питанов. Мъжът е майстор калайджия, но рядко има работа. Хората в селото били предимно възрастни и пенсиите им не достигали. От семейството пък работел само един човек. Някои казват, че ромите крадат, ама питате ли ни как живеем, казва Питанов. Показва ни писмо, с което го информират, че дължи пари за телефон. Искам да отида до града до го спра, ама и за това нямам пари, жалва се пенсионерът, чийто доход от държавата е 115 лева. Разказва, че децата му ходели в чужбина, за да изкарват пари. Синът например бил на 3000 километра от България. Докато ни разказва за липсата на работа и безпаричието, на двора пред двуетажната къща излиза снаха му. Казва му да не говори повече с нас. Мъжът обаче продължава да разправя за работата. С тези думи и ни изпраща.

"Колкото ни плашеха за това преброяване по телевизията. Фалшиви преброители, не знам какво. Няма нищо страшно", казва баба Петрана. Отказва да ни каже фамилията си. Притеснява се и заради външния си вид, защото "досега хранила гълъбите". Отглеждането на птиците било от край време хоби на съпруга й, който ни кимва за поздрав през прозореца. Ние познаваме преброителката, от селото е, тя ни обясни подробно всичко, хвали служителката баба Петрана. "Хубаво е да се преброят българите, да се види колко сме, стана колко години нищо не се знае. Ама лошото е, че младите няма какво да работят, всички са със заеми", допълва още жената. Тя самата е работила в сферата на търговията, била и управител на стол. Сега е с пенсия от 170 лева. Има един бъбрек и дава по 60 лева за лекарства. Благодарим на Господ, само здраве да ни дава, казва жената.

Хората питат защо се прави преброяването, на кого му трябва, казва ни пък преброителката Виолета Станева. Тя самата имала да преброи петдесетина къщи, болшинството от които на власи. Не е имало случай да не ме пуснат, посочва Станева. Направило й впечатление, че хората чинно си вадели актовете, документите. Не се притеснявали какво ще се види от имуществото им. Били и гостоприемни и все гледали да почерпят с нещо.

Малко по-труден бил достъпът до големите ромски къщи. Живущите в тях се притеснявали от оглеждането на имуществото им. Като видели, че е познат човек обаче, ставали по-гостоприемни, разказват преброители. Роля изигравало и разяснението, че отказът от преброяване подлежи на глоба. Хората от богатите къщи по правило не искали имуществото им да става обществено достояние. Мислят си, че ще се изброяват плазмите и техниката им. Като им кажеш, че само се отбелязва дали имаш телевизор и отопление се успокояват, разкриват още ангажирани в преброяването.