България подкрепи Заключения на Председателството на Съвета на ЕС за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Заключенията на Унгарско председателство бяха подкрепени от 26 държави членки на Европейския съюз по време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Люксембург, съобщиха от Министерство на земеделието и храните (МЗХ).

"Оценяваме усилията на Председателството да намери компромисна формулировка, която да е приемлива за всички държави членки, като считаме, че Заключенията относно бъдещето на ОСП след 2027 г., насочена към земеделските стопани, са подходяща възможност за акцентирането на вниманието върху все още нерешения въпрос за справедливото разпределение на плащанията, който е чувствителен за страната", заяви Тахов.

Той представи съвместна декларация на България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия. В нея се настоява за пълно външно сближаване на директните плащания между държавите в ЕС. В декларацията се отбелязва, че различията продължават, а те водят до неравностойни пазарни условия.

Страната ни подкрепи също искането на Румъния за увеличаване до 560 000 евро за бенефициент на индивидуалния таван за подпомагане в първичния селскостопански сектор по линия на Временната рамка за държавна помощ в резултат на войната в Украйна. Румъния иска също удължаване на периода на Временната рамка поне до 30 юни 2025 г.

България споделя и опасенията на Словакия, че рискът от загуба на европейски средства е реален за редица държави членки. По тази причина на заседанието на Съвета през юни страната ни предложи да бъдат удължени с 12 месеца периодът за допустимост на разходите и крайните срокове за административно закриване на програмите и за изменение на Програмите за развитие на селските райони 2014-2022. "Никой от нас не иска да види загуба на средства за бенефициентите - нашите фермери. Важно е да се отбележи, че забавянето в изпълнението на Програмите за развитие на селските райони се дължи главно на ефектите от кризата с Ковид-19 и войната в Украйна.", подчерта Георги Тахов.

По думите му за България, с оглед специфичното й географско положение като външна граница на Европейския съюз е от ключово значение необходимостта да се гарантира финансовата обезпеченост на прилаганите мерки срещу заплахите за здравето на хората, животните и растенията. "Смятаме, че по-голямата координация на превантивни действия срещу болести и вредители, както и навременна финансова подкрепа за засегнатите страни, ще подобри готовността на веригата за доставки за бъдещи предизвикателства", посочи Тахов. Той каза още, че надзорът и контролът на болестите по животните изискват огромни усилия и ресурс от страна на държавите в ЕС, особено тези на първа линия.