- Със съдействието на МРРБ организирахме дебат на тема „Интегрирана морска политика” – възможности за сътрудничество, в който участваха Николина Николова, зам.-министър на регионално развитие и благоустройство, Камен Кичев, зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Иван Вълков, председател на транспортната комисия в НС, както и Джордж Кремлис, ръководител на отдел „Екологична оценка на въздействието на околната среда и политика на сближаване, Генерална дирекция Околна среда” в ЕК и др. По време на дебата бе представен проект за укрепване на бреговата линия на Черно море като част на възможен тристранен проект между България, Румъния и Украйна и възможността за интегрирано морско наблюдение в Черно море. От страна на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури бе разискван проект, касаещ брегозащитни хидротехнически съоръжения по българското черноморско крайбрежие, както и тяхното състояние. Целта на публичния дебат бе да бъдат събрани всички заинтересовани страни по темата - местна администрация, регионална администрация, гражданско общество, бизнес, неправителственият сектор и да се обмени опит директно с експерти от Европейската комисия.
- Ще има ли обща устройствена схема на черноморското крайбрежие?
- Идеята беше да се довърши това, което започна още през май, а именно Общо устройствената схема на черноморското крайбрежие. Тази схема ще бъде изготвена съвместно с представители на Румъния, като ще дойдат и експерти от румънското министерство на регионалното развитие и туризъм. Това показва, че и двете страни работят изключително сериозно по схемата, а целта е да се възползват от европейски регламент, приет през 2011 г. за подпомагане на проекти по интегрирана морска политика. Това, което е от изключително значение за България, е укрепването на крайбрежието и най-вече на свлачищата. По този повод от МРРБ са подготвили проектно предложение, което ще бъде разработено съвместно с Румъния и което ще бъде предложено за финансиране през следващия програмен период. Проектът има за цел да анализира настоящата ситуация, като се определят обектите, които представляват най-голям риск и които могат да се активират, на съществуващи или нови свлачища, които биха предизвикали значителни щети в границата на крайбрежната зона. Освен това ще бъде изградена система за наблюдение, която ще информира за проблемите в засегнатите райони - за свлачища, абразия и ерозия. Предвижда се и реализиране на мерки за укрепване на засегнатите от свлачищата райони по крайбрежието на Черно море. В момента общият брой на регистрираните свлачища в черноморските общини е 207, като данните са към 30 юни 2012 г. От регистрираните 94 свлачища в 100-метровата крайбрежна зона, върху която влияе морската абразия по степен на активност, 17 свлачища са с площ около 2019 дка. Сред най-опасните и активни свлачища попада и това на „Трифон Зарезан”, което пречи и на проектите ни да изградим високоскоростен път от Варна до румънската граница.
- Какви бяха другите теми, обсъждани на форума?
- Едно от основните неща, което България е задължена да направи по отношение на интегрираната морска политика и за което е поет ангажимент, е да се обединят наблюдателните системи на ИА „Морска администрация”, ДП „Пристанищна инфраструктура”, Министерство на отбраната, МВР и на Агенция „Митници”. В момента всички тези ведомства използват самостоятелни системи за наблюдение, а интегрираната морска политика е именно за това - да интегрира всички тези администрации. При обединението на тези системи ще бъде направен и един общ модел, който да дава детайлна информация, като всяко от ведомствата ще има възможност да се възползва от допълнителната информация. Като пример мога да посоча, че от гледна точка на транспортното министерство една такава система ще бъде много важна, особено за ИА „Морска администрация” и ДП „Пристанищна инфраструктура”, при обработката на кораби. Ще имаме информация, какъв е този кораб, откъде идва и дали е замърсил по някакъв начин Черно море. По-важното в случая е, че тази система ще работи заедно с румънските власти. Подобна система вече работи в Средиземно море, както и в Северно море, като няколко държави обменят обща информация. Реализацията на този проект може да се случи в следващите 1 до 2 г.
- От изключителна важност е всички средства, които се отпускат от ЕС в текущия програмен период, да се усвоят успешно, коментира Джордж Кремлис - ръководител на отдел „Екологична оценка на въздействието на околната среда и политика на сближаване, Генерална дирекция Околна среда” в ЕК по време на дебата. Как това ще помогне на Черноморските региони?
- Джордж Кремлис посочи, че има предложение от Европейската комисия, което скоро ще бъде разгледано от Европейския парламент, по отношение на морската политика и интегрираното управление на крайбрежните зони. Това предложение се отнася не само до сътрудничеството между страните членки на ЕС, но и по отношение на сътрудничество с трети страни. В случая с България това са страни, като Русия, Украйна и въобще всички държави които са обхванати от политиката на добросъседство на ЕС и Черноморския регион. Кремлис коментира, че целта е предложението да бъде прието, като директива на ЕС, като работата по сътрудничеството между държавите вече е започнала. Средствата за това ще бъдат осигурени от Европейския съюз, като към момента се проучват конкретните нужди за Черноморския регион, след което ще бъде изготвен и доклад. За наша радост Джордж Кремлис заяви, че се изгражда необходимата инфраструктура и се работи в унисон с европейското общностно законодателство. Според него, от изключителна важност е всички средства, които се отпускат в текущия програмен период, да се усвоят успешно, за да не се изгубят никакви средства. За новия програмен период е необходимо да се идентифицират нуждите на всичките държави членки по отношение на екологичната инфраструктура, пречистването на отпадни води, питейната вода и др., след което вече може да се говори за конкретни суми.