Преброяването има три части - едната е за хората, втората е за жилищата, а третата за сградите, например блоковете, обясни пред Дарик радио председателят на Националния статистически институт Мариана Коцева. "Третата част се попълва от преброителя, може да му се наложи да попита само един въпрос - кога е построена сградата, и оттук идва погрешното впечатление у хората, които са се преброили електронно, че трябва да се отговаря на допълнителни въпроси". Така Коцева поясни появилото се твърдение, че има въпроси, на които преброилите се по интернет допълнително ще трябва да отговарят в присъствието на анкетьора, който ще посети дома им.

Преброяването тече с бързи темпове, отчете още председателят на Националния статистически институт. Засега няма наложена глоба за отказ от преброяване, която е 120 лева. Не са постъпили и сигнали за сериозни нарушения. Процесът се улеснява, както от броя на хората, които се преброиха по интернет, така и от организацията на хората по места, главно от страна на домоуправителите, допълни Коцева.

Само 7 европейски държави правят електронно броене. В Германия например нещата още стават по традиционния начин, посочи Мариана Коцева.

Електронното преброяване беше голям тест и за интернет пространството у нас и по специално за техническата инфраструктура. След пускането на системата, например, бяха изпратени 750 000 имейла, допълни Коцева.

Преброяването ще приключи на 28 февруари. През април ще са готови първите експресни резултати, съобщи председателят на Националния статистически институт. Те ще са за броя на населението по населени места, за съотношението мъже-жени и за възрастовата структура. Окончателните резултати ще са готови през юли.