Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, представя от 15 ноември 2024 г. един от пионерите на съвременното изкуство в България - Веселин Димов, със самостоятелната му изложба "Фрактални пейзажи". Веселин Димов е знаково име за българския авангард от годините на прехода. Неговата творба „Воден змей“, създадена на симпозиума по скулптура в село Кости през 1983 г., се приема за една от повратните точки, с които започват новите процеси в изкуството в България. Веселин Димов е и сред основателите на клуб “Вар(т)на” 1996 г., който задава варненската специфика в налагането на концептуалното мислене в изкуството. За клуба изкуствоведът Руен Руенов пише: „Същественото е, че клуб “Вар(т)на” излиза със свои идеи, които се различават от функциониращите в страната “най-изявени” в тази област. Те проповядват най-общо забравената идея, че концептуалната практика все пак е въвеждане на метафизично отношение в баналната реалност...“

Откриването на изложбата е от 18 часа на 15 ноември.

Произведенията, включени в изложбата, са дигитално генерирани живописни изображения на фрактали - геометрични модели на повтарящи се структури. Първата част на проекта беше художествената акция "Живопис в градска среда", реализирана върху рекламни билбордове в морската столица. Сега в музейното пространство на третия етаж в Галерията ще видим проекта в цялост.

Веселин Димов представя своята самостоятелна изложба така:

“Експозицията от 20 файла - разпечатани в различни формати - е селекция от експериментите ми в живописта, създадена с компютър след 2004 г. Компютърът за мен е инструмент, както пианото и цигулката. Рисува не инструментът, а човекът и аз исках да видя как се прави това. Възможностите ми на художник са достатъчни, за да не се нуждая от сюжет, който да визуализирам - изкуственият интелект би свършил това по-добре. А и исках творбите ми да звучат сякаш познато и класически. Дали съм успял, предстои да видим. Живописта, както сме я учили, се различаваше или според установените бои и техники за работа с тях - масло, акварел, акрил, смесена техника, или според жанра - фигуративна живопис, портрет, пейзаж, натюрморт. Другото общо в познатата ни живопис беше, че композицията може да бъде описана с думи, защото пряко или асоциативно представя или следва някакъв сюжет. Това дава възможност и на хора с ниска или дори никаква пластична култура и образно мислене, да могат да разберат смисъла на творбата. Тези творби изобразяват и пресъздават заобикалящата ни реалност - и ги наричаме "изобразително изкуство". Също така, вкоренените ни материалистически представи бяха, че изкуството е емоционално, асоциативно и ирационално, за разлика от "точните науки", индустрията и икономиката, които са реални, логични и рационални, а и че културата като цяло е "надстройка над икономиката". Тези примитивни схващания се сблъскаха с реалността на индустриалната революция и съпровождащите я социални катаклизми и се оказа, че фундаменталните и вдъхновяващи визии и промени в света на 20. век възникнаха в математиката и физиката. А също че група архитекти и художници, като тези от Bauhaus (домостроене), формулираха визията за града и предметната ни реалност и направиха индустрията неотделима от дизайна. Познатото ни изкуство се възползва от новите практики и се разгърна в зашеметяващи визуализации. Изобразителното изкуство и Авангардът са две различни познавателни системи.

В изложбата си "Терен и Конструкции" изследвах взаимодействието на логически конструкции с естествена среда. Формообразуването беше експерименти в различни размери и материали на точка и линия в пространство. Също така предхожда сегашните ми търсения във фракталната геометрия (където се занимавам с взаимопроникването на реални и ирационални стойности) с взаимодействието на експресивно и геометрично при формообразуването. Срещнах брутална съпротива до там, че работите ми станаха вододел в съвременното изкуство - и не защото отричам или се противопоставям. Оказа се, че и тогава, и сега следвам цялостен възглед за изкуството, различен от повествователното и изобразителното, автентична визия за възприемане и конструиране в пространството. Това не са просто формални търсения, а нов възглед за света. "Воден змей" е създаден една година по-късно и обобщава и разгръща натрупания опит в динамичното взаимодействие на художествени конструкции и естествена среда. Оказа се, че съвременното изкуство не е просто формални експерименти, а цялостен възглед за света. Стремителното развитие на технологиите, комуникациите и компютрите след двехилядната година преформулира света, в който живеем. Светът, в който живеем, цялата архитектура и дизайн на съвременния ни свят са формулирани и построени в Конструктивизма и Авангарда. Авангардът не е противопоставен на изобразителното в изкуството, той разшири обхвата на изкуството до целия ни живот. Изкуството е познавателен акт, както и науката. Първия си компютър купих през 1992. Десет години по-късно си оборудвах ателието с най-добрата професионална техника, но рисувах на ръка - после сканирах и доработвах. При визуализацията с компютър се получаваха странни самоподобни структури, удивително напомнящи на образите от заобикалящата ни реалност. Двете страни на възприятията - "емоционално" и "рационално" се оказаха една поетична цялост. Този възглед за света, в който новите технологии отварят неподозиран хоризонт, е съдържанието на работата ми от 2004 г. насам.

Проектът се състои от 20 файла, отпечатани върху платно с мастилено-струен принтер, 150х100 см. Три от тези файлове са отпечатани и в размер 3000х4000 см. Те бяха експонирани на три билборда и са експеримент "Живопис в градска среда". "Изкуство в открито пространство" е водеща посока в работата ми на 3D визуален артист. Такива бяха още дебюта ми от 1979 г., "Седнала фигура", "Терен и конструкции", "Воден змей"... Разбира се, имам и камерни творби, като "Хартия и Цвят", в Ата Рай, 1996 г., представена от Мария Василева.”

Проектът "Фрактални пейзажи" се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” на Община Варна.