Това каза американският режисьор Джон Малкович по повод бурята от отрицателни реакции за предстоящата премиера на спектакъла му „Оръжията и човекът“ в Народния театър „Иван Вазов“, предаде БГНЕС. Премиерата на „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу на режисьора Джон Малкович е на 7, 8 и 9 ноември.
„Не бих дошъл тук, за да поставя пиеса, с която да се присмивам на България. Това не е добра идея. Бих искал да поставя добра пиеса“, каза още Малкович и добави: Разликата между американския актьор и българския се изразява в това че навън актьорите репетират само един спектакъл в определен период от време и след известно време започват нов. "Тук има актьори, които играят в 15 представления наведнъж, преминават през различни жанрове и това им помага да поддържат изкуството си живо. Това е едно от основните доказателства колко са талантливи българските актьори“, каза режисьорът.
„Харесвам пиесата, защото сатиризира идеализираната любов. Има силни твърдения за безсмислицата на войната. Затова аз се интересувам от този текст. Действието се развива в България - авторът е търсил държава, за която не много хора знаят“, заяви още Малкович.
Новината за постановката на Малкович предизвика остра реакция и от страна на Съюза на писателите в България. "Ние, българските писатели, сме наясно, че изборът точно на тази пиеса от пъстрото драматургично творчество на Б. Шоу не е случаен. Това е открита инсинуация срещу страната и народа ни, зъл цинизъм и гавра с хилядите жертви, паднали по фронтовете за свободата и съединението на родината. Позорът, който се излива върху народа ни е с ваше съгласие и съучастие, господа управляващи! Ваша е и отговорността пред паметта на героите и пред историята. Тя няма да отмине нито услужливците, довели в Народния театър Дж. Малкович и осигурили му сочен хонорар за ругатнята, която се готви да ни отправи от неговата сцена, нито онези, които пресътворяват „с талант и вдъхновение“ това „позорище“. Мераклиите да се „посмеят“ по този недопустим начин с търпението ни не са добре дошли тук. Мястото на такива „творби“ не е в България“, се казва още в позицията на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.
БГНЕС припомня още, че битката при Сливница отпреди почти 140 години, е определяна като бойно кръщение на младата Българска армия. С победата българите практически защитават Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Разликата в числеността между българските и сръбските части е огромна - 7:1 в полза на Сърбия. Българите отстъпват, достигайки до Сливнишката отбранителна линия. Позицията е изградена от три части, командвани съответно от капитан Михаил Савов (ляв фланг), капитан Андрей Блъсков (център) и капитан Атанас Бендерев (десен фланг).
Ние сме нападнати от сръбска войска, която е в размер на 48 хил. души, т.е. шест пъти по-многобройна войска. Крал Милан е обявил в Сърбия, че прави запас и събира доброволци, защото ще водят боеве за освобождаване на Южна Сърбия и Македония, т.е. използва лъжата, че ще се водят боеве с Турция, за да събере войска срещу България.
Когато се води битката в Сливница на 6-7 ноември, тогава са били и най-тежките боеве, изходът от битката е бил 50 на 50. В тези сражения българите дават 602 жертви, а сърбите - 674. На 7-ми сърбите се оттеглят. Това се смята и за рождена дата на българската сухопътна войска.
В дните след това до 21 ноември българите настъпват в сръбска територия, но Великите сили не позволяват да стигнат далеч.
Интересен факт е и това, че във войната не участва нито един руски войник. Армията ни разполага с руско оръжие, но истината е, че руснаците са на страната на Сърбия. На наша страна участват само 17 души финландски войници - доброволци и няколко момчета - италианци, които са правили жп линията Костинброд-Калотина.
След битката, всички убити са погребани на място като по-късно костите им са изнесени в паметник-костница, която се намира в Сливница. По късно един от участниците във войната кап. Христо Попов прави църква на мястото, където са се водили най-сериозните боеве, местността Църквище. Църквата е наречена “Св. Илия”. По ирония на съдбата майсторите са били сърби. След като църквата се руши, нещо, което според местните е, защото сърбите са направили слаби основите на църквата, на нейно място е изграден Пантеон на загиналите. Това става през 1986 г.