"Sci-fi Фолклор" е проект, който обединява литература (в разнообразни жанрови форми) с музика, звук, актьорско майсторство и визуални изкуства, създавайки един нов интердисциплинарен творчески продукт. Резултатът е пет съвременни аудио-пиеси, всяка от които е създадена с различен жанров и експериментален творчески подход. Текстовете, които впоследствие са претърпели интерпретации от останалите изкуства са създадени специално за целите на проекта.
Част от аудио пиесите ще бъдат представени на българската публика първо във Варна на 26-ти септември, в пространството за съвременна култура ReBonkers (ул. Барутен погреб 4), от 18.00 ч. Форматът на представянето ще представлява колективно слушане на пиесите. Една от целите на проекта е да привлече и представи на хора със зрителни нарушения авангардно българско културно съдържание, затова и се придържа към аудио формата. Аудио-пиесите, които ще бъдат представени са на следните съвременни български автори:
Дани Радичков - "Сънят на Баба Буба"
Разказ за една необикновена жена, която сънува повече, отколкото селото може да разбере, а съселяните ѝ се чудят дали да се подготвят за апокалипсис или просто да се съберат около казана с ракия и да посрещнат невероятната си съдба с чаша в ръка.
Светозар Георгиев (ghostdog) - "Приключенията на детектив Марко Кралевич” ни отвеждат на летището на луната, където Марко лавира между красиви жени, смъртна опасност, откраднато бельо и неочаквани изненади, а “гайдарят не спира да мачка настървено козия мех, все едно му е най-лют душманин”.
Владимир Полеганов - На езика на космоса "аз" значи "никой"
Полеганов използва като “жанров фолклор" диаболизма, характерен за първите опити на българските автори да пишат фантастика през 20-те години на миналия век, влизайки в диалог с образа на космонавта-двойник от разказите на Недялка Михова (една от малкото жени, писали фантастика през социализма). Понеже тонът е на диаболичното, авторът размива яснотата на това кой е Аз-ът и кой - Другият.
Екипът зад Sci-Fi Фолклор си поставя за цел да изследва културния континуитет между две на пръв поглед противоположни естетически територии, маркирани от времевата дистанция на миналото и на бъдещето. Фолклорът не е фиксиран и застинал във времето. Той служи в един по-широк смисъл като общ културен, исторически и социален контекст, поставяйки въпроси за това какво далечно бъдеще можем да градим над специфичната ни колективна културна памет, която в действителност не е спряла да се самоизгражда. Новата българска литература е на фокус, преосмисляйки начина, по който един текст си взаимодейства и провокира другите форми на изкуство.