Коментар: Прощавайте за "наводнението" но мисля това сравнително кратко изследване върху проблема за собствеността ще внесе по-сериозен поглед и яснота по темата. Отново - извинявайте.

Коментар: Всъщност законът за национализацията ползва самите капиталисти като средство за осигуряване на класовата им безопасност. Собствеността задължава. Ползването й е допустимо само докато служи на обществото. Всяка собственост, всяко предприятие, експлоатацията на които има или придобива общонационално значение или е фактически монопол, трябва да бъде обществена собственост. 1 Авторът е публицист, академик в Академия за политически науки на РФ превод А. Х. редакция В. И.

Коментар: Негатишното влияние на стесненото потребление се отразява не само върху индивида, но и върху семейството му и свързаните с него дейности – образование, здраве, възможности за развитие. Това фактически спира индивидуалното и обществено развитие. Следователно собствеността се иззема. Обществена вреда е също нарушаването на правилата за безопасност на труда, защото : а/ е застрашено здравето на работещите; б/ застрашава отглеждането, възпитанието и развитието на децата им; в/ принуждава обществото да направи извънредни разходи за здравни и социални грижи за пострадалия; г/ създава заплаха от технологична катастрофа, за ликвидирането на чиито последствия ще бъдат необходими още обществени средства. Освен това евентуалната екологична катастрофа би нарушила нормалните условия за живот на хората. Потенциално щетите могат да бъдат непоправими. Некадърните собственици хич и да не се захващат. Собствеността подлежи на изземане. Между другото, въпросът за унищожаването на околната среда заслужава по-подробно разглеждане, тъй като това крие заплаха не само за няколко бъдещи поколения, но и за живота на Земята въобще. Неплащането на заплати нанася вреда на обществото по същия начин, както и намаляването на заплащането на труда, но освен това предизвиква и социално напрежение. Всъщност и двата случая водят до заплаха за обществения ред и застрашават собствеността на всички. Защото когато работниците излязат на улиците, всяка собственост е застрашена. Тук въпросът за компенсациите трябва да се разглежда много внимателно, защото ако нанесените вреди от неефективността са твърде големи, то е много спорно дали нещо трябва да се компенсира. Не е изключено самият собственик да се окаже длъжник. Парадоксално, но отнемането на собственост от некомпетентен собственик и неговото наказание е от полза не само на работещите и на обществото като цяло, но и за самата капиталистическа класа, защото неефективността поставя под въпрос самото й съществуване.

Коментар: Обществото предоставя на своите граждани право на собственост при определени условия. Чрез използването й те са длъжни да допринесат несъмнена полза за общността: да се осигури производството на необходими стоки, да се създаде доход, да се осигурят работни места за другите граждани, да се обезпечи относителна продуктова независимост на държавата. Докато се изпълняват тези условия може да има собственост над някакво производство. Когато собственикът престане да ги изпълнява той се лишава от правото на собственост. Той може да получи възнаграждение за това (по-точно компенсация) от обществото толкова, колкото се сметне за необходимо (справедливо). Иначе казано, обществото позволява на този или онзи стопански субект да има собственост над някакво производство, и му разрешава това до момента, докато вижда полза за себе си. Когато престане – лишава субекта от това право. Ако в класическия капитализъм собственикът на производство има правото да произвежда по собствена преценка, това, което ще му донесе печалба, в социалната система/държава собственикът по определение има право да произвежда това, което му е възложено или разрешено от обществото. В случая собственикът действа според обществената потребност, той се явява своего рода «обслужващ персонал» за нуждите на обществото. Делегирането от страна на обществото на право на собственост на гражданите е вид обществен договор.При несправяне с обществената заявка или при нарушение на условията на този договор обществото отнема собствеността или иначе казано – я национализира. Например намаляването на заплащането на труда е нарушение на този договор или нанасяне на обществена вреда, защото а/ се понижава жизненото равнище на неговите членове; б/създава се социално напрежение; в/ намалява се покупателната способност, следователно и реализацията на широк кръг стоки и услуги и това повлиява негативно други предприятия.

Коментар: В историята всичко се променя в зависимост от развитието на обществото, даже разбирането за «свещената частна собственост». По време на феодализма собствеността, включително частната е била привилегия. Ако властта пожелае – ще имаш собственост. Ако са ти разрешили и предоставили право – можеш да я ползваш. Ако не благоволят да ти дадат собственост – нямаш. Тя не е твое неотменимо право, а е право, предоставено под условие от един или друг владетел (сюзерен). Собствеността става неотменимо право чак в класическото капиталистическо общество. Във Франция едва през 1789 г. Декларацията за правата на човека постулира: «Чл. 2. Цел на всяко политическо обединение представлява запазването на естествените и неотменими права на човека. Тези права са свободата, собствеността, безопасността и съпротивата срещу потисничество». После допълва: «Чл. 17. Тъй като собствеността представлява неприкосновено и свещено право, то никой не може да бъде лишен от нея, освен в случай на установена със закон несъмнена обществена необходимост и при условие на справедливо и предварително овъзмездяване». Но за да оцелее, обществото е трябвало още да се промени. Да прерасне в това, което днес наричаме «социална държава», каквато по Конституция е и Русия ( И България. Бел.прев.) Социалната държава се ръководи от ново разбиране за частната собственост: собствеността – това е поемане на задължение пред обществото. Гражданинът може да има частна собственост (има се предвид собственост върху средствата за производство) само ако я използва в интерес на общото благоденствие. Той получава право на собственост не поради това, че то е изначално и неотменимо, а поради това, че поема отговорност използвайки тази собственост да донесе полза за социума. Някакъв вид аренда.