Община Варна издаде миналия месец пет разрешителни за строителството между втора и трета буна на варненския плаж, като се мотивира с позволение от регионалният министър Росен Плевнелиев. Плевнелиев възрази на подобна интерпретация, защото неговият подпис давал зелена светлина само на укрепителни дейности в свлачищния район, но не и за строителството на хотели и други сгради.
ДНСК съобщи на 9 юни, че районната дирекция ще спре строителство на "Алея първа" и ще образува наказателно производство срещу главния архитект на града Петър Йорданов.
Няма как да спрем строителство, което не е започнало, обясняват сега от ДНСК и уточняват, че варненският архитект ще бъде санкциониран за това, че е издал строителни разрешителни за сгради преди да издаде разрешения за укрепителни съоръжения. След укрепване на свлачището и приемане на съоръженията от Държавна приемателна комисия, инвестиционните намерения на "Холдинг Варна" могат спокойно да бъдат реализирани, става ясно от писмото на ДНСК.
По повод исканата от граждански организации отмяна на строителните разрешителни, от ДНСК обясняват, че жалбата им е постъпила след изтичане на срока за оспорване и разрешителните са влезли в сила. Още на 5 май 2010 г. строителният контрол е знаел за издадените от общината разрешителни, но не ги е обжалвал, защото не е открил нищо нередно.
Подробните устройствени планове, които правят възможно строителството на петте сгради между втора и трета буна на варненския плаж, са издадени през 2002 г. и не са съобразени с влезлия в сила през юли 2008 година Закон за устройство на черноморското крайбрежие. Според ДНСК обаче няма нарушение на този закон, защото Алея първа била в "урбанизирана по своята същност територия".
Както вече нееднократно е съобщавано, като едно от сериозните нарушения при сделката е сочен фактът, че няма решение на Министерския съвет, с което продадената на "Холдинг Варна" земя от 118 дка, е преобразувана от изключителна държавна собственост в частна държавна собственост. Това е станало през март 2009 г., непосредствено преди продажбата.
Софийската прокуратура върна казуса за сделката на варненската.
Междувременно стана известно, че Софийската градска прокуратура (СГП) е отказала да образува наказателно производство за сделката с "Алея първа”. Мотивът е, че на територията на София няма извършено престъпление от централни държавни органи в тази връзка. Преписката е върната на Варненската окръжна прокуратура, която отново ще проверява дали пък с продажбата на "Алея първа" не е извършено престъпление на варненска територия.
Проверката в София бе извършена в условията на секретност (неизвестно защо), но въпреки това стана ясно, че тя включва и действията по издаването на Сертификат за инвеститор клас А на "Холдинг Варна” от Българската агенция за инвестиции (БАИ) през 2007 г. С този сертификат всъщност Агенцията, председателствана тогава от Стоян Сталев, дава право на холдинга да купи въпросните крайморски терени при преференциални условия – без търг и конкурс.
"Малките тайни" на големите сделки
Малката подробност е, че по това време терените по "Алея първа" са актувани като изключителна държавна собственост, която не само не може въобще да бъде предмет на каквато и да е сделка, но и по закон не може да бъде обявявана за частна държавна собственост. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Закона за държавната собственост "Обектите - изключителна държавна собственост не могат да се обявяват за имоти – частна държавна собственост”.
Актовете за изключителна държавна собственост са издадени от МРРБ през 2000 г.
Варненските неправителствени организации, които сезираха прокуратурата за сделката, твърдят, че в случая издаването на сертификат е в грубо противоречие със законовите изисквания и е нищожен правен акт, защото липсва годен обект, върху който може да се осъществи инвестицията. За да има такъв обект, терените задължително е трябвало да бъдат частна държавна собственост, за да може инвеститорът да претендира, че може да го получи като насърчителна мярка по Закона за насърчаване на инвестициите.
Агенцията, според тях, е била длъжна да откаже издаването на сертификат за такава инвестиция, която включва продажба на изключителна държавна собственост.
Според прокуратурата обаче издаването на сертификат с право за продажба на тези терени не е нарушение на закона, защото БАИ не е била длъжна да следи за статута на терените, за чиято продажба издава сертификат. Самият сертификат не бил сделка, той е само възможност за сключване на сделка.
Две изречения на един зам.-министър "отменят" МС
Сделката е сключена от бившия областен управител на Варна Христо Контров (ДПС), като преди това през март 2009 г., очевидно специално за продажбата, са изготвени актове за частна държавна собственост на тези терени. Проблемът е, че имотите са трасформирани от изключителна в частна държавна собственост, без да има решение на Министерския съвет и при изрична забрана в закона за такава трансформация.
В актовете за частна държавна собственост от март м. г., подписани от зам.-областния управител, като основание за промяната на статута на имотите се сочи писмо на МРРБ(!?), което изглежда крайно несъстоятелно. Въпросното писмо, издадено през януари 2009 г., е подписано от зам.-министъра Калин Рогачев и съдържа всичко на всичко две изречения. В първото той се позовава на новата кадастрална карта на Варна, одобрена през октомври 2008 г., според която въпросните територии са вече "урбанизирана територия”. Във второто изречение г-н Рогачев нарежда: "Във връзка със защитата на държавния интерес, моля, в най-кратък срок, да ни предоставите съставените актове за държавна собственост на посочените по-горе имоти.” Какви точно актове и какво общо има държавният интерес в случая не става ясно. СГП обаче не откри престъпления и в действията на МРРБ, включително и по издаването на въпросното писмо.
В крайна сметка излиза, че строгият законов режим, който забранява трансформацията на изключителната държавна собственост в частна и допуска преобръщането на публична собственост в частна само с решение на МС, може лесно да бъде подменен с промяна в кадастралната карта и писмо на зам. министър - допустими, според прокуратурата, методи.
Миналата седмица "Холдинг Варна" поиска 500 000 лева обезщетение за "уронен престиж" от неправителствената организация, която протестира срещу реализацията на "Алея първа". Ако до една седмица Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА) не изплати исканата сума, компанията, която е част от групировката ТИМ, ще заведе съдебно дело.
"Холдинг Варна" настоява още СОПА да преустанови всички свои действия,