Формалният повод за това отворено писмо са публикации в медиите относно инвестиционен интерес от страна на търговско дружество да строи атракциони, хотели и паркинги в имот, собственост на Министерството на отбраната и находящ се на територията на Морската градина. Информацията беше опровергана още същия ден, отново в медиите, но притеснението сред обществото остава, пишат от "Зелена Варна" и "Варна диша".
Според тях подобни публикации може да се счетат за безобидни от много граждани и институции, но те са само „върха на айсберга” относно казуса „Морската градина” на Варна.
По-нататък в писмото е написано:
Преди повече от век, когато Варна е била значително по -малък град, един далновиден кмет (или както е модерно в днешно време да бъдат наричани подобни хора, визионер) - Михаил Колони - е преценил, че за да има бъдеще поверения му за управление град, то той трябва да има модерна и представителна визия. Основен акцент на неговия план е изграждането на градска градина. Мястото на подобен парк разбира се, е било до морето, както подобава на един морски град, който има амбиции да развива туризъм. Със задачата е натоварен известния чешки паркостроител Антон Новак, автор на множество паркове в Европа. Няма да е пресилено да се каже, че той е създал един шедьовър. Парк, който, макар и претърпял множество интервенции, е оцелял (за голяма радост на всички) и днес е известен като „историческото ядро на Морската градина”, паметник на градинското и парково изкуство.
През годините, както по времето на Царска България, така и по времето на социализма, паркът е растял заедно с града, като дори имало е план той да достига до курортните комплекси на север. Уви, този план не е осъществен до край, но паркоустройствени мероприятия, в по-голяма или по-малка степен, са били проведени до Евксиноград.
За съжаление тази тенденция не беше запазена през последните двайсет и повече години. „Приморски парк” започна да се застроява откъм Евксиноград, след това новите сгради започнаха да се появяват и в района на Почивка. След сградите по алеите на свой ред се появиха и автомобилите, а скатът към плажа беше отделен от територията на парка и продаден на „Холдинг Варна” АД с една изключително съмнителна процедура. В крайна сметка щенията на малки и големи инвеститори, съзнателно или не, създават опасност Морската градина на Варна на хартия да е парк, но реално да бъде сведена до размерите на т.н. „историческо ядро” – така, както е бил преди повече от 100 години, когато Варна е била в десетки пъти по-малка и с по-малко население. А всъщност четвърти пореден приет градоустройствен план показва, че Морската градина продължава до Евксиноград! И не само това, наличие е и опасност Морската градина да не може да оправдава името си „Морска” (нито „Приморски парк” – „Приморски”), тъй като излазът й на море е силно ограничен.
Колко е важна Морската градина за варненци може да се види всеки ден. Не само през лятото алеите на парка са пълни с хора. Поне тези, които не са окупирани от автомобили. Морската градина е любимо място за разходка и спорт в известна степен и поради факта, че е една от малкото зелени площи в града. Но Морската градина не е важна само за жителите на града, а и за туризма, тя е лицето на Варна, без нея града ще изгуби своята идентичност. Колкото и да е красива историческата част, то тя е крайно недостатъчна за съвременните условия. Това би трябвало да се осъзнава от всеки далновиден управляващ, който иска да постави името си редом до това на Михаил Колони, вместо да се нареди до това на Кирил Йорданов. Няма да е пресилено да се каже, че Морската градина е национално богатство.
Всичко това нямаше как да остане незабелязано от обществото и най-значимата реакция на гражданите беше през 2012г., когато над 3 000 човека се събрахме на протест пред сградата на Общината по времето, когато се приемаше новия ОУП на гр. Варна. Благодарение на тези протести беше осуетено до голяма степен официалното превръщане на огромна част от „Приморски парк” в поредния варненски квартал. Но борбата на гражданите, загрижени за парка, не се ограничи с това. Продължиха да се организират протести срещу колите в парка и безобразията, които продължават и до днес, като например нови строежи, прикрити под фасадата на ремонти.
За съжаление не закъсняха атаки и провокации от всякакво естество. Тези провокации не са една и две, но можем да посочим няколко най-фрапиращи - наскоро, по време на местните избори, беше хакната и изтрита най-голямата фейсбук група „Варна може да защити Морската си градина” с над 35 000 активни членове. Последва организирана атака чрез съобщения до медиите, при която беше злепоставен видният обществен деятел и политолог проф. Николай Маринов.
Последната атака е посочения в началото повод за това писмо. Считаме, че това далеч не е безобидна проява на лош вкус на някой, който иска да си направи прибързана първоаприлска шега. Обръщаме внимание, че в медийните публикации се говори за писмо до държавна институция, а именно Областния управител на област Варна. Субект в това писмо е имот в „Приморски парк”, собственост на Министерство на отбраната. Имот, който по ОУП е предвиден за нова зоологическа градина. Нещо повече, намеренията, които са посочени, следват схема, която виждаме да се прилага не веднъж през последните двайсет и шест години – умишлено или не обществено значими ценности се оставят на произвола на съдбата, след което биват продадени на инвеститори с обещанието, че ще бъдат облагородени и обществото ще спечели от това, а в крайна сметка ползите са само и единствено за определен, ограничен кръг от хора.
Въпреки че информацията беше опровергана от журналисти (но не и от държавни институции), то тя може да бъде смятана за своеобразен тест на общественото мнение и да бъде „подгрято” за подобна инициатива.
Тук вмъкваме въпросa за отговорността на четвъртата власт - медиите. Публикуването на подобна невярна и подвеждаща информация превръща медиите в участници в кампания за обществена дезинформация и е в разрез с "Етичния кодекс на българската журналистика", в който първи и основен принцип е ТОЧНОСТ - предоставянето на достоверна информация на обществото без скриване или изопачаване на факти, без публикуване на невярна информация, без подвеждане на обществото, с ясно и точно посочване на текстове, документи, образци. С тревога наблюдаваме превръщането на медийната среда в поле за саморазправа с лица и обществени каузи, които са неудобни за власт и институции и резултатите от нея засягат не само упоменатите лица и организации, а вредят на цялото гражданско общество.
Поради всички тези причини призоваваме:
1. Да бъде разследван начинът, по който беше реституирана, продадена и в крайна сметка застроена голяма част от „Приморски парк” (Морската градина на Варна).
2. Да се даде яснота и пълно законово обяснение за концесионните отношения на Крайбрежната алея „Кап. Георги Георгиев” – кой отговаря за стопанисването на обектите по нея, кой носи отговорност за състояниeто на буните, кой би понесъл отговорността при евентуално прегазване на разхождащи се и плажуващи хора по алеята, кой извършва течащият в момента ремонт на Градските бани и т.н.
3. Да се организира обществена дискусия за бъдещето на Морската градина, на която да се вземат решения и бъдат предприети действия за запазване и развитие на нейните обществени функции, така че гражданите на Варна да се гордеят със своя най-известен и любим парк.
4. Да бъдат разследвани всички описани случаи на целенасочена дезинформация и да се разкрие кой стои зад тях. Убедени сме, че това е добре организирана и режисирана кампания не само срещу гражданското общество на Варна, но и срещу Морската градина, срещу бъдещето на града.