Таксата за “зеления ток”, произвеждан от възобновяеми енергийни източници - слънце, вятър и вода, ще трябва да се увеличи най-малко с 10%, съобщиха за “Труд” държавни експерти. Поскъпването е заради бума в изграждането на вятърни паркове. То ще влезе в изчисленията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за новите цени на тока от 1 юли тази година.
Вече осми месец в сметките ни за тока има отделна графа за “зелена” електроенергия. Надбавката, която плащаме за поощряване на възобновяемите източници, в момента е 0,212 ст. за киловатчас. От 1 юли тя трябва да стане поне 0,233 ст. Причината е, че в края на 2009 г. влезе в експлоатация нов голям вятърен парк с мощност 156 мегавата. Той е собственост на американската компания “Ей И Ес”, която изгражда в момента и 670-мегаватова ТЕЦ на въглища - “Ей И Ес Гълъбово Марица-изток 1”. Пускането на новия парк увеличи повече от 2 пъти инсталираните вятърни мощности у нас. Преди него те бяха само 114 мегавата. А заявките са за 100 пъти повече!
Националната енергийна система може да понесе пряко сили 1500 мегавата от вятъра, смятат специалисти от НЕК. Капризният характер наперките да работят, когато природата иска, създава сериозни трудности пред диспечерите. Ако делът на тока от вятъра доближи 20%, ще възникне реална опасност за сигурността на снабдяването.
Още по-зле е положението с джоба на редовия потребител у нас. Според доклад на Европейската федерация за възобновяеми енергии жителите на бедна България заплащат тока от ВЕИ по-скъпо, отколкото поданиците на 12 други държави в ЕС (виж графиката вляво). Електроенергията от вятъра например струва по-евтино, отколкото у нас, в платежоспособни страни като Австрия, Дания, Люксембург и Франция. Да не говорим за закъсалата Гърция.
Сегашните преференции - гарантирано изкупуване на тока от ВЕИ от страна на НЕК и фирмите на енергото, и гарантирано високи цени, бяха приети при предишното правителство. Мотивът беше благороден: да се стимулира развитието на ВЕИ у нас, който тогава изоставаше на фона на останалата Европа.
Но очевидно властите прекалиха. До такава степен, че самият бизнес поиска от държавата да се намеси. Например като въведе конкурсно начало при избора на инвеститори, които ще използват ограничените природни дадености и още по-оскъдния финансов ресурс на населението.
Проблемът с високите изкупни цени за тока от ВЕИ стои за наше щастие и в ЕС. Специалистите там казват на висок глас, че стойността на “зелената” енергия трябва да се изравни със средната на пазара през следващите 5-10 г. Това би било добър ориентир и за нашите власти, които до края на юни трябва да приемат национален план за развитието на ВЕИ.
Добри условия има край Дунав
“Проектите за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) носят голяма и сигурна печалба, но произвежданата енергия не бива да е за сметка на биологичното разнообразие”, коментира екологът Росен Цонев, който е работил по определяне на зоните за “Натура 2000” в Плевенско.
Единственият ветрогенераторен парк в региона е край село Сомовит. Той не вреди на околната среда и е изряден, смятат плевенски екозащитници. Сравнително близо до дунавския бряг са вдигнати четири съоръжения, като перспективата е броят им да се увеличи.
Природозащитниците обаче негодуват срещу проекти за великански съоръжения в Ловешко, за които са подали три жалби в Регионалната инспекция по околна среда и водите. “Оплакванията са срещу плановете за ВЕИ край Карлуково и на Деветашкото плато. Те са спрени до произнасяне на съда”, обясниха от инспекцията.
Еколозите не били съгласни и за ветрогенераторен парк в местността Карабоаз край град Гулянци, която е в “Натура 2000”. Там има защитени растителни видове, които са в Червената книга. Но засега самите инвеститори са стопирали намеренията си.
Как се вдига 180-метрова перка
Инвестиционно намерение за изграждане на ветропарк по Конявската планина е внесено от дружеството “ЕН-Вижън енерджи” ЕООД в общинската администрация в Кюстендил.
Проектът предвижда монтирането на 47 турбини с мощност от 2,5 до 3,6 мегавата. 26 ще са под връх Виден (1487 м), останалите - по един от дяловете на планината с връх Риша (1443 м).
Процедурата е още в начален етап. Кметът на Кюстендил Петър Паунов настоял да се запознае с детайлите, преди офертата да влезе в градския парламент. Още повече че теренът е общинска гора. Местни природозащитници отсега са настръхнали. Според тях, ако строежът започне, ще съсипе планината, харесвана от туристи, делтапланеристи и природолюбители.
“Височината на стойката на всяка от турбините е 120 метра, а дължината на перката 60 метра.
Тоест общата височина на велогенератора става 180 метра. Перките тежат по 27 тона и се закачат на височина 120 м. Теглото на цялата конструкция e над 500 тона! Какъв мощен кран ще трябва, за да се вдигнат турбините по Конявския балкан. Това ще са истински чудовища? Телевизионната кула на връх Виден е висока 96 метра, а генераторите - по 180!”, роптае известният природозащитник и общински съветник инж. Севделин Атанасов.
Кирил ФАЛИН
Лавина от 1251 нови проекта връхлетя екоминистерството
Модата да се инвестира във ветрогенератори не отминава и дори настъпва с нова сила.
Данни на екоминистерството показват, че само за 3 месеца - от октомври до декември м. г., когато се заговори за временен мораториум върху изграждането на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), в 16-те РИОСВ в страната са постъпили общо 1251 нови заявления на перки.
В някои райони има значително увеличение на инвеститорския интерес. До октомври м. г. например в РИОСВ Перник са били подадени 20 заявления за преценка на необходимостта от ОВОС и оценка за съвместимост за ветрогенераторите. През ноември и декември проектите стават 48. Много атрактивен за бизнеса се оказва и Плевен - там са подадени нови 115 заявления.
Всички проекти ще се гледат под лупа съобразно с новите изисквания, казаха от екоминистерството. МОСВ например няма да одобрява вятърни генератори, без те да разполагат със задължителните едногодишни предварителни изследвания за силата на вятъра, които да обосновават необходимостта на това място да се инсталират перки. Без такива 12-месечни анализи заявления за екооценки вече няма да се приемат, е категорична министър Нона Караджова. Няма да се разглеждат и проекти без план откъде ще минават далекопроводите, към които ще се присъединяват вятърните и соларните паркове, каквато е била практиката. По-рано често се оказвало, че преносната мрежа засяга защитени територии.
За да получат зелена светлина, новите ВЕИ-проекти ще бъдат разглеждани не сами по себе си, а в контекста на вече построените мощности в региона и одобрените за изграждане. Така ще се спре порочната практика инвеститорите да делят проектите си на малки терени с по няколко перки, за да получат по-бързо и лесно разрешителни, а като цяло ефектът върху околната среда е като от огромен вятърен парк. Според МОСВ по този начин реалните проекти на сериозните инвеститори и онези, които имат шанс да получат финансиране, ще могат да се завършат без проблеми.
Законът е изгоден за инвеститорите
“Предложението за удължаване на срока за преференциално изкупуване на енергията от ВЕИ с 15 г. дойде от парламента. Беше прокарано през 2007 г. най-напред в енергийната комисия. Доколкото си спомням, за това настояваше председателят й Рамадан Аталай”, каза бившият енергиен министър Петър Димитров. Той уточни, че тази промяна в закона е изгодна за инвеститорите. Затова 3-те млрд. евро инвестиции у нас през м. г. са именно в тази област. Сега България трябвало да реши дали има нужда от тях.