Гробът на папа Франциск в базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим отразява не само скромността му, но и дълбоката му връзка с корените си. Изработен от шисти от италианския регион Лигурия – земята на неговите баба и дядо, той носи единствено надписа „Франциск“ и репродукция на неговия нагръден кръст.
Гробницата се намира в страничен кораб на базиликата, между параклиса с древната византийска икона Salus Populi Romani и параклиса „Сфорца“, в непосредствена близост до олтара на Свети Франциск. Помощник-архиереят на храма, кардинал Роландас Макрицкас, разказва, че желанието на папата е било гробът да бъде изработен от „камъка на Лигурия – земята на неговите предци“.
Използваният шист идва от градчето Когорно – родното място на прадядото на папа Франциск, Винченцо Сивори, който емигрира в Аржентина през XIX век. Там създава семейство, от което по-късно се ражда майката на Хорхе Марио Бергольо – Реджина Мария Сивори.
За роднините на папата в Италия, молбата му гробът да бъде изработен от лигурски камък е „голям подарък“ и „последна изненада“. Анджела Сивори, живееща в Когорно, си спомня как научила, че е братовчедка на папа Франциск, след като получила обаждане от Буенос Айрес и генеалогично дърво. Дъщеря ѝ Кристина разказва, че срещата с папата през 2017 г. в Генуа била топла и сърдечна: „Посрещна ни като братовчед, дошъл от края на света.“
Франка Гарбаино от Шистовата гилдия в Лигурия описва избрания материал като „камък на народа“ – не студен като мрамора, а топъл, близък, съчетаващ се с всякаква среда. „Като самия Франциск – папата на нежността, на диалога, на утешителното присъствие“, казва тя.
Гробът на папа Франциск, макар и скромен, носи в себе си символика, която надхвърля формата. Той говори за човека, който през целия си път остана верен на простотата, близостта и човешкото.