Учебните програми са свръхамбициозни. Това е контрапродуктивно и води до демотивиране на децата, а дори и до отпадане от системата на някои от тях. Нужна е количествена промяна в програмите. Вече сме заявили амбиция и за качествена промяна по примера на ред други държави, коментира Вълчев.
По думите му целта са концептуално различни учебни програми, които са много по-базирани на компетентности, със засилен възпитателен елемент, формиране на нагласи и отношение към заобикалящия свят с повече социално и емоционално учене, рамкови програми, които да позволят да се адаптират към нивото на децата.
Министърът е категоричен, че всичко това не може да се случи до следващата учебна година. Реализирането на подобно начинание вероятно ще коства 4-5 години. Началото ще бъде поставено с обсъждане на визия и концепция. На този етап се разглеждат общи такива, предстои да се разгледат и концепции по отделните предмети.
Работата по програмите най-вероятно ще започне есента. Като цел ще бъде постигането на относително съгласие, както и поставяне на задание на работните групи. При предходни промени заради липсата на задания е постигнат обратен ефект с много по-трудни програми, които са непригодни за голяма част от децата.
Като възможна за реализиране в по-кратки срокове министърът вижда реформата в учебния план за гимназиален етап. Това ще помогне и за подобряване на резултатите от PISA, защото тя мери предимно резултати на ученици от девети клас. Една голяма част от тях обаче въобще не учат природни науки в осми клас, за да могат да учат по 18 часа седмично език. В същото време международната система мери уменията и знанията по математика, БЕЛ и природни науки.
Министър Вълчев е убеден, че трябва да се върнем към модела с повече общообразователна подготовка. Освен това счита, че трябва да се увеличат часовете по математика и природни науки, защото има най-голямо отстъпление на резултатите по тези дисциплини. В гимназиален етап това следва да стане за сметка на чуждите езици и профилираната подготовка. Ще трябва да се променят учебните планове в тази посока.
„За съжаление направихме профили, които са много трудни и една голяма част от децата не ги избират. Избират предимно чуждоезиков профил, защото се чувстват по-уверени, по-силни по чужди езици и смятат, че там ще имат по-добри оценки. По него по-лесно се компенсират дефицити, докато по математика и природни науки, ако изтървеш веднъж нещо, много е вероятно да натрупаш повече дефицити, да не успееш да ги компенсираш, да се демотивираш и самоизключиш.", коментира Вълчев. Той допълни, че освобождаването на място в гимназиалния курс ще даде възможност за облекчаване на материала по математика от 5-7 клас като част от него се прехвърли към горните класове.
МОН ще предложи пакет от промени в Закона за училищно и предучилищно образование, които обаче далеч няма да са грандиозни на този етап. Ще се предложат концепцията за езикова интеграция, ако едно дете не знае български да започне само с български, както и промени по отношение оценяване на труда на учителите, квалификацията, оценяването на учениците.
По отношение на изучаването на религия в училище министър Вълчев каза, че и сега има заложено такова в програмите.
„Ние предлагаме предметът да се казва „Добродетели и религия" и в много по-голяма степен да бъде насочен към изграждането на етични, културни компетентности, които са свързани с религията и не само. Много повече да бъде насочен към формирането на добродетели. Това няма да бъде час по вероучение, а час по формирането на нравствени и етични компетентности у децата. С изключение на Франция всички други страни от ЕС имат час по изучаване на религия и много по-голяма част са в задължителния учебен план. Това не означава задължително образование по религия. Няма да се пише оценка.", каза Вълчев.
Министърът посочи, че ще бъде предложено допълнение към системата от санкции за ученици, така че да се даде възможност на учителите да налагат нужната дисциплина.
„Учителите често се чувстват безпомощни да наложат дисциплина в клас, особено с по-големите и буйни ученици. Имаме проблеми с агресията, имаме това, че учителите се въздържат от налагане на санкции, защото нямаме достатъчно по-леки санкции. Минава се директно към по-тежки, които са свързани с права да учиш в определена паралелка, определено училище, Има въздържане от налагане на санкции, защото много се пише, една сложна процедура е. Идеята е да имаме повече на брой по-леки санкции, да се налагат по-лесно и да не се обжалват. В момента имаме една не малка част от родителите, които обжалват, мислейки че го правят в полза на детето.", каза Вълчев.