Според министъра с тези промени ще се коригира дисбалансът, създаден преди 25 години, когато учебният план е насочил твърде голям акцент върху изучаването на чужди езици. В момента учениците в гимназиалния етап имат повече часове по чужди езици, отколкото по математика и природни науки взети заедно, както и повече часове по чужд език, отколкото по български език, подчерта Вълчев.
Промяната ще включва и малко увеличение на часовете по история, география, икономика и гражданско образование, но най-голямото разширение ще бъде в часовете по математика и природни науки.
"Ако има промяна в парадигмата, тя е връщане към традиционното. Вярваме, че трябва да дадем на децата по-широка основа от знания и умения, което ще ги направи по-адаптивни, вместо да ги насочваме към тясна специализация“, заяви Вълчев.
Министърът подчерта, че реформата в учебните програми ще се случва поетапно, а част от профилираната подготовка ще бъде намалена, за да се засили базовото образование. Вероятно ще се редуцира и чуждоезиковото обучение – планира се премахване на рамковия учебен план за интензивно изучаване на чужд език, като ще остане само този с разширено изучаване.