Защо се случва така? Какво е миома и какви решения за лечението й могат да приложат лекарите? Отговаря д-р Валентин Германов.
Миомата е доброкачествено образувание, което е с неизяснен произход. Смята се, че има наследственост, но също има отношение и хормоналната стимулация, т.е. яйчниковата функция. При жени, които вече са в менопауза миомите претърпяват обратно развитие. Но до този момент тези образувания могат да дават различни оплаквания: най-често - нарушения в менструацията, чести менструации, обилни кръвоизливи, които дори водят и до анемия.
Вторият по-характерен симптом е болката – тя може да е тъпа, дискомфорт до тежка болка, когато миомата расте към съседни органи и ги притиска. Има случаи, когато нищо не се усеща – когато миомата расте към коремната кухина. Понякога, ако жената не си обръща внимание и не посещава АГ-лекар с години, се оказва, че миомата вече е станала голяма. Понякога може да достигне до 30-40 см и повече в диаметър.
От какво се определят оплакванията при жените?
Разположението на миомата определя какви ще са оплакванията. Когато миомата нараства в кухината и в стената на матката нейната симптоматика е изразена основно в кръвотечение – обилни менструации, продължителни менструации, междуменструални кръвотечения, до обилни и продължителни кръвоизливи водещи до анемия. Матката възприема този тип образувание като чуждо тяло и се опитва да го експулсира сама. Жената може да почувства болки като контракции, придружени с кръвотечение.
Когато миомите растат навън, най-често симптоматиката е болка, тежест, симптоми от притискане на съседни органи. Възможно и да няма симптоми, тогава миомата се открива при преглед.
Как се поставя диагнозата при миома?
При стандартен гинекологичен преглед и чрез гинекологична ехография. Допълнителни образни изследвания се назначават за уточняване, когато миомата е разположена на по-специфично място и расте към околни органи или когато се налага да се отграничи от яйчникова формация. За тази цел АГ-лекарят назначава компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.
Миомата на матката трудно се различава от саркома – злокачествено заболяване на мускулатурата. Няма специфично изследване, което да ги разграничи. В случая ползваме пак компютърна томография/скенер и ЯМР, както и клинична лаборатория - изследване на ЛДХ /лактатдехидрогеназа – ензим/. Тези изследвания дават обща ориентация. Сигурното разграничаване е на базата на хистологичното изследване. Съмнението за сарком изисква прецизиране на оперативния подход и обема на оперативната интервенция.
Съвременни способи в оперативното лечение
Миомата се лекува основно оперативно като се съобразяваме с репродуктивните функции на жената – дали е раждала. Ако не е раждала, правим органосъхраняваща операция за запазване на репродуктивните функции с отстраняване на миомния възел. Ако пациентката е приключила с репродуктивните функции и няма как да се спаси матката, се отстранява цялата матка със запазване на яйчниците, за да остане хормоналната функция. Съвременният подход е лапароскопска операция, по- щадяща за пациентката.
Ако миомата расте към кухината на матката се прави хистероскопска резекция с отстраняване на миомния възел – златен стандарт за този случай. Операцията е щадяща, буквално на другия ден пациентката може да се върне към ежедневните си занимания. Вижда се драстичната промяна – кръвоизливите спират и пациентката се чувства много по-добре.
Има и консервативни методи на терапия като те не лекуват миомата – тя не изчезва. Може само да намали частично своя размер. Повлияват се симптомите – кръвотечението и болковия синдром. Медикаментите са на хормонална основа. Те са различни видове: гестагени, гонадолиберинови агонисти, гонадолиберинови антагонисти. С тях се цели потискане на яйчниковата функция и ефекта й върху миомата.
За всички жени: Преглед при гинеколог веднъж годишно
Препоръчително е да се посещава гинеколог за профилактичен преглед веднъж годишно. Жената може да има оплаквания от всеки един орган на женската полова система- било то влагалище, маточна шийка, матка, маточни тръби или яйчници. Възможно е да има проблем без да има симптоми.
Затова ранното откриване дава възможност на лекаря да избере най-щадящия и ефективен подход за лечение на заболяването.