Зимата на 1929 година остава в историята като една от най-студените, които Варна е преживявала през последното столетие.

В последните години във Варна не можем да се похвалим със сняг и сковаване на голям студ, но историята на тази година помни и други времена.

На рибарския мост на варненския плаж.

Февруари. Температурите падат под -23 градуса, а лед с дебелина до 30 см сковава заливите, позволявайки на хората да се разхождат по него. Корабоплаването в цялото Черноморие е напълно парализирано.

Събитията от онези дни предизвикват редакцията на вестник „Варненски кореняк“ да потърси данни за подобни случаи в миналото. Според източниците им, замръзването на Черно море е документирано още от антични времена. Исторически сведения сочат, че морето е замръзвало многократно – през 299, 400, 703, 755, 800, 928, 1242 и още редица години, като дори римските поети Овидий и Виргилий споменават за сурови зими, довели до подобни явления.

Варна, февруари, 1929. Кораби сред леда на пристанището.

Сред причудливите ледени фигури на пристанището.

През 1903 година, например, крайцерът „Надежда“ остава заклещен в леда, а граждани стигат до него пеша. Въпреки това, студовете през 1929 година се оказват още по-сурови и продължителни. Варненското езеро замръзва напълно на 22 януари, като ледът става толкова дебел, че каруци спокойно преминават по него. Пристанището също е сковавано от лед, което налага използването на влекачи за разбиването му, за да се осигури достъп на корабите.

От нос Галата и Евксиноград се виждат огромни ледени блокове, запълващи хоризонта. Тези изключително ниски температури и обширни заледявания остават в хрониките като едно от най-суровите зимни изпитания, които Варна и регионът някога са преживявали.

Група гимназистки на разходка пред моста на Централните морски бани.

Придвижване по леда. Моряците са пред съоръженията на сухия док.