От 23-ти януари до 09-ти февруари ще бъде показана колекция графики - илюстрации към библиографското издание на Овидий - „Метаморфози“ на емблематичния художник Любен Диманов. Диманов е ярък представител на талантливото и утвърдило се във времето поколение наши графици, които до голяма степен оформят лицето на изобразителното изкуство в България през периода 60-те – 80-те години на миналия век. Той е открояващ се художник, оставил артистично наследство, впечатляващо във всяко едно отношение, далеч надхвърлящо локалните предели и мащаби, както и времевите граници.
Да се покаже обширното творчество на Любен Диманов в една камерна експозиция е почти невъзможна задача, а и не това е целта на настоящата изложба. Представяйки изящна библиографска рядка ценност, каквото е френското издание от 1981 година на „Метаморфози“ на древногръцкия поет Овидий, ще открехнем вратата към необятния свят на автора, смятан за модернист, новатор на своето време и за едно от емблематичните имена на българската графика през 1960-те и 1970-те години. Настоящата графична колекция обединява 30 цветни и 30 черно-бели литографии към същото издание и са едни от няколкото цикъла впечатляващи илюстрации, които Диманов създава наред с тези на Шекспирови „Сонети“, „Божествена комедия“ на Данте, „Цветя на злото“ на Бодлер, на Алигиери, Аполинер, Маларме и др. Към всяка една подобна поръчка той пристъпва с голяма отговорност и любов към ценностите, които са и тема на настоящата експозиция. За да се разчупи ритъма на античните образи, но и като допълнение на една от любимите на Диманов теми наред с коня и семейството, в изложбата лирично допълнение са трите етюда на голо женско тяло.
Любен Диманов завършва Националната художествената академия в София специалност стенопис в един курс с Димитър Киров, Георги Божилов и Светлин Русев, но тъй като в тази област, според него има много по-малко търсене, се преориентира към изкуството на графиката, илюстрацията, рисунката. В средата на 70-те години на миналия век е поканен в Лондон да илюстрира Шекспировите „Сонети”. А после получава и покана за работа в Париж, където впоследствие остава със семейството си. Той е един от посланиците на българското изкуство в Париж, където живее от близо 50 години. Неговото дългогодишно и успешно пребиваване в тази страна показва, че е съумял да реализира в пълна степен както яркия си талант и качествата си на художник, така и да отстои по достойнство традициите на графичното изкуство – през и покрай най-различни форми, стилове и модни увлечения – по пътя към реализацията на непреходното и трайното в изкуството.
Любен Диманов има съществен принос и в реализацията на новите тенденции. Композициите му са сложни, съставени от различни елементи и мотиви, но не обременени и „многословни“, вкусът – безупречен. Линията – основното „градиво“ на изказа, е категорична, същевременно обобщена и със силен естетически заряд. Използването тук-там на цвета – деликатно, ненатрапчиво и умело нюансирано, се съчетава с фина експресия и с акцент върху директния „показ“ за сметка на фабулата или на еднопосочния наратив. Високите художествени достойнства, както на неговата графика, така и много други отличени български графици гарантираха нейната безусловна конвертируемост на интернационалната артистична сцена.
Заповядайте на вернисаж на 23.01.2025 г. /четвъртък/ от 16:00 ч. до 19:00 ч., когато по традиция отдаваме почит на графиката, като важна част от изящното изкуство с графична изложба на Любен Диманов.
Експозицията може да бъде разгледана от 23-ти януари до 9-ти февруари 2025 г. в изложбената зала на галерията във Варна, ул. "Драгоман" 12.
Любен Диманов е роден на 19 април 1933 г. в Кнежа. През 1959 г. завършва специалност декоративно-монументално изкуство в Националната художествена академия в класа на проф. Георги Богданов. Негови състуденти са художници като Светлин Русев, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона. Твори в областта на живописта и стенно-монументалните изкуства, но скоро след дипломирането си се ориентира към графиката (вкл. офорт, литография и монотипия), илюстрацията и рисунката. Смятан е за модернист и за едно от емблематичните имена на българската графика през 1960-те и 1970-те години и се утвърждава като график и илюстратор с изящна поетична рисунка и необикновена композиция. Реализира своите творчески идеи през различни медии – илюстрация, графика, рисунка, акварел, колаж, масло.
Още от 1961 г. участва в общи художествени изложби и изложби в чужбина: Младежкото биенале в Париж през 1961, 1963, 1965 г., както и графичните биеналета в Будапеща, Краков, Лондон, Любляна, Москва, Рим, Сан Паоло, Флоренция. Първата си самостоятелна изложба прави в София през 1972 г., последвана от изложби в Стокхолм, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксембург, Копенхаген, Виена и други. Неговото творчество е познато в Париж, Копенхаген, Осло, Стокхолм, Гьотеборг, Ню Йорк. Картини на Диманов са притежание на музей „Албертина” във Виена, Третяковската галерия в Москва, Националните галерии в Тбилиси и Скопие. През 1974 – 1975 г. Диманов заминава за Лондон, във връзка с илюстрираните от него „Сонети“ на Уилям Шекспир. Установява контакти и с парижката галерия „Рьогард“. Получава покана за работа и от 1976 г. живее в Париж, но редовно се връща в България.
Почива на 1 септември 2023 г. в дома си във Франция. До последно рисува.
Още от 1961 г. участва в общи художествени изложби и изложби в чужбина: Младежкото биенале в Париж през 1961, 1963, 1965 г., както и графичните биеналета в Будапеща, Краков, Лондон, Любляна, Москва, Рим, Сан Паоло, Флоренция. Първата си самостоятелна изложба прави в София през 1972 г., последвана от изложби в Стокхолм, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксембург, Копенхаген, Виена и други. Неговото творчество е познато в Париж, Копенхаген, Осло, Стокхолм, Гьотеборг, Ню Йорк. Картини на Диманов са притежание на музей „Албертина” във Виена, Третяковската галерия в Москва, Националните галерии в Тбилиси и Скопие. През 1974 – 1975 г. Диманов заминава за Лондон, във връзка с илюстрираните от него „Сонети“ на Уилям Шекспир. Установява контакти и с парижката галерия „Рьогард“. Получава покана за работа и от 1976 г. живее в Париж, но редовно се връща в България.
Почива на 1 септември 2023 г. в дома си във Франция. До последно рисува.