„Общинските управи още от 1924 година насам са обърнали и обръщат най-голямо внимание на благоустрйството на града. Със замах, който няма равен на себе си в миналите управления, управата на общината от 1924 година насам е преобразила града. Градът в последните 8 години вече има съвсем друга физиономия, различна съвършено от тая преди 8 години. В това отношение е извършен цял преврат в развитието на града. Подробният план на град Варна е започнат да се изработва през 1895 година, а проекта за нови улици от 1900 година. Плана за I, II и III градски части е бил утвърден през 1900 година, а за IV и V градски части през 1903 година. Постепенно с разширението на града са били изработвани и плановете за отделните квартали, построени на общински места и включени вече в чертите на града. Така са се образували предградията Сес-Севмес, Дамянова махала, Трошева махала, Кокарджата, Памучния квартал и напоследък Добрудженския квартал, тоя на бездомниците и прочее.
Благоустройството на града с прокарване на нови улици съгласно утвърдения план е започнало още преди утвърждаването му. Така са прокарани улица „Преславска“ и площад „Мусала“. Системно урегулиране на улици е имало от 1907 година. За 18 години са урегулирани 27 улици“, се казва в статията.
Благоустройството на града с прокарване на нови улици съгласно утвърдения план е започнало още преди утвърждаването му. Така са прокарани улица „Преславска“ и площад „Мусала“. Системно урегулиране на улици е имало от 1907 година. За 18 години са урегулирани 27 улици“, се казва в статията.
Управляващия тогава Демократически сговор сравнява, че откакто той е на власт от 1924 година до 1932 са урегулирани 54 улици. През 1925 и 1926 година това са главните артерии на града: "Владислав" и "Цар Борис". Освен това е изработен план и застрояване на кварталите на бежанците. През 1927 година е изготвен плана на квартала Сес-Севмес. Направено е трасиране и застрояване на местата на бездомниците между казармите и болницата. През 1928 година е изготвен планът на Памучния квартал. Урегулирани са 27 улици в старата част на града: Бузлуджа, Богомилска, В. Левски, Гургулят, Караджа, Кавалска, Лозарска, Одрин, Плевен, Радина, Солун, Св. Атанас, Св. Климент, Съюзна, Софроний, Шейново, Шишманова, Чирпан, Фердинанд, 27 юли и други.
На следващата 1929 г. са урегулирани още 19 улици в старата част на града, сред които Дрин, Воден, Хайдушка и други. Поставени са административни номера и табели на уличните наименования във всички новозастроени квартали, състоящ се от 2000 номера и 250 улични табели.
„Колкото и да е полезно откриването на улиците, с които се очертава физиономията на един град, това обаче не е достатъчно. Нужно е те да се настелят, за да отговарят напълно на предназначението си - удобно движение по тях и по възможност по-малко прах и кал - елементарна хигиена на един град. Варна има около 130 км улици. До началото на 1926 година, т.е. за 48 години са били шосирани или павирани около 12 км, а за останалото време до 1932 година са шосирани и павирани 17 км в 60 улици“, пише в материала на вестник „Варненски общински вестник."
Посочва се, че през 1927 година са шосирани улици като Кракра - от Съборна до Памучената фабрика, Кап. Райчев, Шипка, Русенска, Митрополска, алея Владислав, алея Сливница; през 1928 година - Царибродска, Кирил, Миладинова, Македонска, бул. Фердинанд и други; през 1929 година - 27 юли, площад Екзарх Йосиф, Дебър, Ген. Колев, Колони, Кестричския път и други – всичко 16 улици с дължина 3175 км. Поставени са много бордюри.
„Винаги, когато са предприемани благоустройствени работи в града, хората от крайната левица винаги са демагогствали като са изтъквали, че тия работи винаги са извършвани около центъра, не се е обръщало най-малко внимание на благоустройството на крайните квартали. Управата на Демократически сговор винаги е изхождала от мисълта за едно хармонично благоустройство на града. Една разумно възприета система на благоустройство не може да започне от краищата, за да върви към центъра. Напротив, винаги трябва да се изхожда от центъра, от мястото, гдето е съсредоточен целият стопански живот, гдето се стичат на работа всички, за да се върви оттам към периферията. При оскъдените средства, с които разполага общината, не може да се благоустрои изведнъж целия град“, се казва в статията.
Става ясно, че в крайна сметка не се пренебрегват и крайните квартали.
Отбелязва се, че улиците имат нужда не само от настилка, каквато и да била тя, но и от поддържане. Направени са 54 нови моста. Проправени са и пътища в лозята. Освен това е уравнен теренът на различни улици.