Изображенията показват кратери, чийто сенчести зони вероятно съдържат лед, натрупан в продължение на милиони години. Тези находки може да разкрият ценна информация за историята и бъдещето на най-близката до Слънцето планета.
През следващите седмици ще анализираме данните от прелитането, за да разкрием повече от мистериите на Меркурий, заяви Герайнт Джоунс, ръководител на проекта BepiColombo, на годишния брифинг на ESA.
Северното полукълбо на Меркурий от M-CAM 1.
Сондата BepiColombo, стартирана през октомври 2018 г., ще започне основната фаза от мисията си през 2027 г., след като завърши серия от гравитационни маневри. До този момент са извършени шест прелитания край Меркурий, които вече предоставиха безценни данни.
Меркурий е планета на крайностите. С температура на повърхността от 430°C през деня и спад до -180°C през нощта, планетата е подложена на интензивно облъчване от Слънцето. Атмосферата ѝ е тънък слой газ, постоянно възстановяван от слънчевия вятър и метеоритните удари.
Лава и отломки озаряват повърхността на Меркурий, както се вижда от M-Cam 2
Под повърхността, обаче, се крият още загадки. Учените подозират наличие на мистериозно магнитно поле, големи количества въглерод и дори слой диаманти, образувани при екстремните условия на планетата.
Сондата BepiColombo ще продължи да изследва магнетизма, газовата екзосфера и повърхностните характеристики на Меркурий, с надеждата да даде отговори на тези и други въпроси.
Докато мисията напредва, новите открития обещават да осветлят не само миналото на Меркурий, но и неговата роля в еволюцията на Слънчевата система.
Близък план на района на северния полюс на Меркурий, заснет от M-CAM 1