Напрегнати преговори белязаха срещата за климата в Баку. Основното разногласие сред участниците беше въпросът кои държави и колко пари трябва да отделят за финансиране на климатичните програми. В проекторезолюцията се предлагаше богатите държави да отделят годишно по 250 милиарда долара, с които бедните държави да се борят с климатичните промени.
След продължителни дискусии страните се споразумяха за нова колективна цел от 300 милиарда долара годишно. Не всички останаха доволни.
Седрик Шустер, председател на Алианса на малките островни държави: "Дойдохме на конференцията за честна сделка. Но имаме усещането, че не бяхме чути."
Най-уязвимите държави настояваха средствата да бъдат увеличени до 500 милиарда долара, но това не беше договорено. Участниците от Индия определиха крайната сума като "нищожно малка", от Боливия я нарекоха "подигравка". Преговарящите от Нигерия заявиха, че "това е климатична несправедливост".
Чандни Райна, финансов министър на Индия: "Този документ не е нищо повече от оптична илюзия. Според нас това няма да отговори на огромното предизвикателство, пред което всички сме изправени."
Финалното споразумение беше приветствано от много европейски страни и от американския президент Байдън, който го нарече "историческо". В споразумението се посочва, че парите ще дойдат директно от "голямо разнообразие от източници", включително държавни бюджети, инвестиции от частния сектор и друго финансиране. В него се посочват и "алтернативни източници" - препратка към обсъжданите потенциални глобални данъци върху авиационната и морската индустрия и върху най-богатите.
Преговорите не успяха да доразвият и споразумението от миналата година, което призова държавите да "се откажат от изкопаемите горива". В Баку все пак беше постигнат напредък в разработването на глобалния въглероден пазар.