Във Варна никога нямаме съмнение кой е най-близкият ни съсед, а тази експозиция ни показва колко относителни са границите. Това коментира при откриването на изложбата „Отвъд Дунава: Въображаемо пътуване през духовните карти на българското изгнание 1820-1870 година" заместник-кметът Павел Попов. По думите му колекцията разкрива колко прозрачни и лесни за преминаване са били границите в периода на българското Възраждане и изрази надежда, че колекцията гостува във Варна на прага на друг исторически момент – скорошното пълноправно приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство и падането на границите между двете държави.

По думите му свободата винаги има степени и българските изгнаници в периода преди Освобождението са търсили именно по-голяма степен на свобода. Намирали са я отвъд Дунава и там, като в лаборатория, се е образувала идеята каква България искат да видят. Тази идея е била приложена на практика и много от идеите на румънското държавно устройство са били приложени в българската държава - и в Княжеството, и в Източна Румелия, която е била част от Османската империя. Всичко това показва колко важен е бил този обмен и как българската и румънската държавност са били в много тесен обмен помежду си. Сега се намираме в една епоха от историята, в която това се случва отново и двете държави са в изключително близко сътрудничество помежду си, заключи Павел Попов.

Изложбата „Отвъд Дунава" е първата гостуваща изложба на румънски музей във Варна. Всички експонати се излагат за първи път в България, а много от тях не са показвани досега извън Румъния. Експозицията включва 84 експоната от фондовете на Общинския музей на Букурещ и представя света от двете страни на Дунава през XIX век.



Над 60 графични изображения – географски карти, снимки, литографии и рисунки, много лични вещи и скулптури показват връзките между българските и румънските земи от първите големи преселнически вълни на север от Дунава след войната от 1806–1812 г. между Русия и Османската империя до Освобождението на България през 1878 г.



Сред любопитните експонати е бронзов барелефен медальон върху мраморна основа с лика на Христо Ботев. Експонатът е открит през 1964 г. по време на строеж в Букурещ. Показани са и писма и счетоводна книга на братята Христо и Евлоги Георгиеви – останали в историята като меценати не само в България, но и в Румъния.



Водещ куратор на изложбата „Отвъд Дунава" е директорът на Общинския музей в Букурещ Адриан Маджуру. По думите му река Дунав винаги е била не само географска и политическа граница между българските и румънските земи, но и духовен мост между тях.



Изложбата може да бъде разгледана в Регионалния исторически музей – Варна до 30 март 2025 г.