Традиционно Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна започва годината с голяма представителна изложба от своите богати фондове.

Мащабната експозиция, която застава пред публиката от 18 януари, е селектирана от колекцията на Галерията под мотото “Жанрове в живописта от фонда на Градската художествена галерия във Варна”.

Изложбата е достъпна за публиката от 18 януари до края на февруари 2022 г. при спазване на актуалните противоепидемични мерки, включително зелен сертификат.

Галерията прави жест към почитателите на изкуството в морската столица и предоставя безплатен вход за всички на 18 януари, за да могат повече хора да се докоснат до съхраняваното във фондовете ѝ изкуство.

Акцентите в проекта представя културологът, изкуствовед Доротея Павлова, директор на ГХГ - Варна:

В изложбата „Жанрове в живописта от фонда на Градската художествена галерия във Варна” са представени 98 живописни произведения в жанровете на пейзажа, портрета, натюрморта и фигуралната композиция от 65 автори. Колекцията, формирана в продължение на 70 години, отразява значимите творчески имена и особеностите на художествените процеси в историята на българското визуално изкуство.

В подбраната експозиция са представени панорамни пейзажи на утвърдилите се с творческото поколение от първите десетилетия на ХХ век варненски маринисти Георги Велчев и Христо Каварналиев. Освен с великолепните морски пейзажи от българското Черноморие, притежаващи изключителна пластична изразност, те присъстват в изложбата и с живописни автопортрети, датирани в първата половина на 1940-те години, в които реалистичният образ е обогатен с експресивни и символистични внушения. Тъмният колорит и ескизният маниер на изграждане подчертават драматизма, закодиран у човека, съвременник на военните конфликти.

Класикът на маринистичния пейзаж Александър Мутафов е представен с образеца „Вълни” от 1934 г. Фронтално срещу зрителя, със силно скъсен първи план, се разгръща кипежът на морски вълни, предадени с вярност към натурата, което създава изключително емоционалното внушение.

Марио Жеков – един от утвърдените български художници в морския пейзаж от първата половина на ХХ век, е представен с пейзаж от Балчик, създаден около 1940 г. Към варненската маринистична традиция принадлежи художникът Милен Сакъзов, чиято композиция разкрива безспорния живописен талант, с който авторът претворява природата посредством триизмерност и плътност на формата на вечно менящата се морска стихия.

Жанрът на пейзажа е предпочитан и от художника Янко Маринов, основател и пръв директор на Художествена галерия във Варна. Неговите изгледи от Италия и България са рисувани пленерно с отривиста и точна мазка в характерен постимпресионистичен стил.

Големият талант на Борис Денев се открива в живописната творба “Пейзаж от Кавала” от 1942 г., изграден в стегната композиция, в която художникът успява да свърже пространствени плановете, предадени с различен художествен маниер – в предния план дърветата са изобразени материално и плътно, докато сградите във вторият план на пейзажа са рисувани с подчертана линеарност.

Реалистичният пейзаж е представен в експозицията с изкуството на Атанас Михов, чиято композиция удивлява с поетичното внушение, постигнато от тоналното богатство, чрез което художникът изобразява природата. Импресионистичният стил в пейзажа се открива в произведението на Данаил Дечев „Търново”.

Изключителната пластична култура на художника Ванко Урумов се открива в неговия пейзаж „Остров Алхон” от 1977 г., както и в натюрморта „Московска керамика” от 1976 г. и фигурата „Разходка във Версай” от 1981 г. Във всички тях може да се изследва художествената интерпретация на документалисткия момент и архитектоничния принцип на създаване на формата.

Варненската художничка Дария Василянска работи в жанровете на пейзажа, натюрморта и фигуралната композиция. Нейната постекспресионистична естетика демонстрира възможностите на чистия цвят и на композициите, в които отсъства светлосенъчно моделиране, така че се постига живопис, усвоила иконографските принципи на изграждане.

Пейзажът „Бряг” от 1980 г. на Георги Баев утвърждава характерните за неговото изкуство лаконична композиция и пестеливи изразни средства, чрез които постига ниския хоризонт на морето, изведен в права, равна линия. В експозицията е представен „Индустриален пейзаж” от 1962 г. на Емил Стойчев. Майсторът колорист смело конструира пространството чрез живописни петна, образуващи хармония от светлини и сенки, създадена изцяло по художествените закони на живописта и само привидно кореспондираща с натурата.

Колекцията на галерията във Варна притежава образец от ранните пейзажи на Генко Генков. „Край София” е създаден през 1961 г. Композиционните елементи в произведението са изградени като едри пропорции. Художникът още не е стигнал до експресивната употреба на черното и характерните за по-късния му художествен похват плътни, пастозни и много тежки мазки.

В тази ранна творба авторът енергично е издраскал живописната повърхност, за да предаде динамиката на пейзажа. Перспективата е заменена с подреждане на колоритни полета. Това бележи тенденциите към търсене на автономност на художествения изказ отвъд сюжетната картина, характерна за този период в българското изкуство.

В изложбата може да се вид и пейзажът „Гора“ от 1983 г. на Йордан Кацамунски, чиято поетика се изгражда от нюансиране на обща монохромна гама. От същия период е и пейзажът на Никола Даскалов „Балчик”. Независимо, че авторът едно десетилетие по-рано е достигнал в изкуството си до пълната абстракция, в тази живописна композиция се придържа към разпознаваема натурна форма.

В изложбата могат да се видят още пейзажи от художниците Преслав Кършовски, Владимир Вичев, Теню Щерев, Дора Бонева, Йордан Йорданов, Ангел Атанасов и Радко Мурзов, които обогатяват жанра с авторски интерпретации.

През 1970-те и 1980-те години в българското изкуство се появяват нови пластични търсения в жанровата дефинираност. В колекцията на галерията във Варна жанрът на натюрморта е представен с произведения на Стефка Аройо, Лиляна Русева, Кина Петрова, Маргарита Денева, с произведения, в които се претворява делничната поетика и съвременната предметност, изхождаща от модерната опора в сетивността с характерна ярка звучност на локалния цвят и динамична образност. Особен интерес представлява живописната картина „Самовар“ от 1982 г. на Вера Недкова.

Тя е образец на усвоените в българското изкуство пластични и формални стойности от европейската художествена култура. Посредством композиция от три художествени образа художничката изгражда пространствения ракурс, постига автономност на цвета и изследва отношението цвят – светлина. Михалис Гарудис в „Кафене“ от 1969 г. вгражда натюрморта в композиция с фигури и мозайка от декоративни елементи, така че да демонстрира отместването на границите в жанровата определеност в живописта.

Наред с пейзажа, основен жанр в българския импресионизъм е портретът. Характерен образец е „Портрет на М. Михайлов“ от една от първите жени-художнички в българското изкуство Елена Карамихайлова. Портретът е придобит като дарение в колекцията на варненската галерия в началото на 90-те години. Образът е изграден в профил посредством полагане на мека, къса вибрираща мазка, която създава внушение за въздушност. В картината е уловен един миг на притихналост, вглабеност и размисъл.

Академичния реализъм е характерен за портрета на проф. Иванов от Борис Митов. Илия Петров, който остава в българското изкуство с голяма поредица от исторически картини и творби на революционна тематика, е майстор и в жанра на портрета. В изложбата е представен с „Портрет на старец”.

Живописната материя е изградена чрез деликатни полагания на боята, цветовете се преливат, така че се създава усещане за вътрешна светлина в пространството на картината, постигната чрез редуване на топъл и студен интензивен, и приглушен колорит. „Спиридон” от 1965 г. на Найден Петков притежава материална плътност и тежък колорит, достигащи до физическа осезаемост.

Същевременно художникът съумява да реши чисто пластична задача и да постигне синтез между фигурата и пространството.

Фигуралното е изследвано и в произведенията на Димитър Киров, Бисера Прахова, Андрей Даниел, Снежина Попгенчева, Володя Вълчев, Милко Божков, Димитър Трайчев и Мария Зафиркова – всеки един от тях носещ голяма живописна култура и представляващ явление в съвременната история на българското визуално изкуство.