Това става ясно от второто поредно решение на Апелативния съд във Варна, с което собственикът на фирма „Дигинг“ Георги Георгиев е осъден на 3 години затвор, а 3-годишна условна присъда получава координаторът по здравословни и безопасни условия на труд и отговорник на обекта Пламен Николов от „Бултранспорт груп“.
Хотелът се срути на 8 април 2015 г., а под него загинаха работниците Борислав Стефанов, Манол Манолов, Тодор Тодоров и Йосиф Стефанов.
С решението втората инстанция напълно потвърждава присъдата на Окръжния съд във Варна, с която пък бяха оправдани останалите петима подсъдими Валентин Пенчев, Мехнур Манав, Виолета Ганева, Валентин Тонев и Йовко Русев.
Делото беше гледано повторно на втора инстанция, след като миналата година Върховният касационен съд (ВКС) отмени присъдите, тъй като прецени, че не е изяснена конкретната причина за срутването на хотела. Преди това пък апелативният съд беше осъдил условно и четирима от останалите подсъдими, а оправдан окончателно беше само Йовко Русев.
При повторното разглеждане на делото апелативните съдии прецениха, че вина за трагедията имат само Георгиев и Николов, като собственикът на фирма „Дигинг“, която е била наета като подизпълнител е основният виновник, каквото е и решението на първата инстанция.
Съдебния състав с председател и докладчик Павлина Димитрова реши, че Георгиев и Николов трябва да изплатят и 600 000 лева обезщетения по исковете на близките на загиналите работници. По въпроса за конкретната причина за срутването на хотела апелативните съдии посочват, че отговорите се съдържат в заключенията на експертите и в разпитите на свидетелите, които окръжният съд правилно е анализирал.
От решението става ясно, че няколко дни преди рухването на хотела е започнало разрушаването му със специализирана техника за нарушаване устойчивостта на сградата. Въпреки че важни носещи елементи били прекъснати още на 4 април, тя не паднала, но била оградена, защото експертите на място преценили, че е много опасна.
Тъй като фирмата му закъснявала с изпълнението на задачите, Георги Георгиев закарал на обекта и стоманени въжета, които трябвало да бъдат завързани на колоните на сградата и закачени на багер, който да ги издърпа. Последвали обаче няколко неуспешни опита, след които хотелът така и не падал.
На фаталния 8 април Георгиев бил чут от свидетел на обекта да обсъжда ръчно къртене на колоните и човекът веднага се обадил на техническия ръководител Мехнур Манав. През това време синът на Георгиев вече закарал къртачите на обекта и потвърдил, че ще има подсичане на колони на партера и дори настоял да покаже кои точно. Манав категорично се противопоставил, но синът на собственика на фирмата го обвинил, че саботира процеса.
Главният инженер обаче също подкрепил забраната за ръчно къртене и отказал на Георгиев да разреши такива действия. Тогава подсъдимият разговарял с един от загиналите след това работници и го убедил да влезе с колегите си в хотела и да среже колоните на първия етаж. За това Георги Георгиев им обещал бонус от 5000 лева, ако хотелът падне същата вечер. Вътре в хотела Георгиев инструктирал работниците какво да правят, като им казал, че ще се качи на баира да гледа, а един от тях да застанел на входа, та ако започне да пада сградата, да му махне, като ги уверил, че ще имат възможност да излязат.
Един от свидетелите, който бил в близкия багер, видял, че хотелът започва да се пропуква и започнал да вика на Георгиев, но той му направил знак, който мъжът възприел като успокоителен жест, „че няма страшно, да не се притеснявам…“.
Георгиев и Николов са подсъдими за убийство при професионална непредпазливост и според съда въпросът за пряката и непосредствена причина за срутването на хотела е от първостепенно значение, но отговорът му се съдържа в събраните вече доказателства.
„Същите установяват пряката и непосредствена причина за срутването на хотел „Вероника“ (механизма на разрушаване на стоманобетонните колони и скоростното срутване на процесната сграда) – газотермично прекъсване на неизвестен брой носещи сечения на колонна арматура; сапанното дърпане е посочено като допълнителна причина“, се казва в решението. Според вещите лица, които съдът цитира, опасността от срутване е започнала преди разрушението на носещите колони, тъй като те са били увредени още при дърпането с въжетата. Експертите са били категорични, че такова ръчно рязане е било недопустимо, а премахването на отделни конструктивни елементи или на цяла конструкция е трябвало да става с предварително подпиране и да се извършва отгоре надолу, а не от първия етаж.
„Становището на настоящия въззивен състав изцяло съвпада с възприетото виждане на първоинстанционния съд, че до срутването на хотел „Вероника“ са довели единствено действията по ръчно подсичане на колони в партерния етаж, осъществени следобеда на 08.04.2015 г. и които се явяват пряка причина за настъпилия съставомерен резултат“, посочва съдът.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано отново пред ВКС.