"На днешния ден искам да отдам почит на човека, на когото най-много съм се възхищавала през живота си...". Това пише Мария Донева, една от хилядите възпитанички на проф. диригент Марин Чонев, създател на емблематичния за България хор „Морски звуци” по повод 9 години от неговата кончина.

Преди десетина дена в една група бяха задали въпрос от Въпросника на Пруст: "На кой жив човек се възхищавате?" Тогава отговорих, че човекът, на когото се възхищавам вече не е жив, но бях щастлива да го познавам приживе. Аз съм от хората, които ползват свободно много думи, понякога твърде свободно като интерпретация, но думата "възхищение" не е от тях. Дотук тази дума съм я използвала само по отношение на един човек и не знам дали и занапред няма да бъде така, времето ще покаже. Та... на днешния ден искам да отдам почит на човека, на когото най-много съм се възхищавала през живота си - проф. Марин Чонев.

Няма жив човек, който да е общувал с него, да е бил воден от него, предизвикван от него, учен от него, който да не изпитва истински респект към личността му. Когато кажехме "Маестрото", това за нас беше и уважение, и възхищение, и малко страх и.... любов. Имам много приятели в листата си, които са пели при него, мъже и жени; някои от мъжете са били момчета, когато са започнали и са израснали с него, та чак до зрелите си години и не знам, дали алгоритъмът на Фейсбук ще им покаже този пост, но ако го видят, те ще се съгласят с мен. Защото няма човек, който да е имал допир до Маестрото и да не е бил докоснат от него.

Човек с креативност, размах, енергия, идеи, воля, търпение, упоритост, непримиримост към посредствеността, перфекционизъм, магнетизъм, силно лидерство. Когато вдигнеше ръцете си, предаваше цялата си енергия на всички нас. Стари хористи, които са били с него преди десетилетия, казваха, че на един международен конкурс са спечелили убедително, при положение, че той е дирижирал само с поглед. Това беше човек, който владее аудиторията, само заставайки пред нея.

Основател и ръководител на три хора, един международен фестивал, почетен член на няколко европейски музикални академии, преподаваше едновременнно в три университета. Всичко това по едно и също време. Когато аз се запознах с него и правеше всичко това, беше на 63 години, мога само да си представя (или не мога) какъв е бил като млад.

На днешния ден, когато тъгуваме, че сме загубили такъв човек, мога само да кажа, че той винаги ще има много специално място в сърцата на всички нас, така както името му ще остане завинаги в културната история на Варна.

Поклон!

Биография

Проф. Марин Чонев създава хор „Морски звуци“ през 1956 г. и до края на 2011 година без прекъсване е негов главен диригент. През 1969 година основава и Хора на варненските момчета, с който поставя началото на концертните изяви на момчешките хорове в България.

Хор „Морски звуци“ е получил всички възможни български и много чуждестранни награди – ордените „Кирил и Методий“, „Народна Република България“, наградата „Кристална лира“2001, на Министерството на културата, на Националния център за музика и танци, на Съюза на музикалните и танцови дейци...

Репертоарът на певците обхваща творби на български и чуждестранни хорови композитори от Ренесанса до днес, източно-православна музика и кантатно-ораториални произведения: „Реквием“ от Керубини, „Камбаните“ от Рахманинов, „Стабат Матер“ от Дворжак, „Дон Жуан“ и „Реквием“ от Моцарт; Бах, Брамс, Верди, Александър Райчев, Микис Теодоракис и много други.

Организирането на учителски хорове разкрива завидния му принос за развитието на българската песен и пеенето в училище.

Бил е член на журита на международни хорови конкурси в Арецо и Гориция – Италия, Тур – Франция, Дебрецен – Унгария, Толоса и Канторигрос – Испания, Арнем – Холандия, Кардица и Родос – Гърция, Кишинев – Молдова и във Варна.

Бележитият артист бе професор по хорово дерижиране в Пловдивската академия за музикално и танцово изкуство. През 1985 г. става първият ръководител на катедра "Музика" във Висшия педагогически институт в Шумен. Там през 2000 година проф. Марин Чонев получава титлата "Доктор Хонорис кауза".

А за своята разностранна дейност на диригент, педагог и общественик той е удостоен с различни отличия и награди, сред които и високите отличия Почетен знак с лента на кмета на Варна и орден "Стара планина".