С увеличаването на пътната инфраструктура идва въпросът с наименованието и номерацията на улиците. Непосредствено след Освобождението повечето носят руски имена. Само след няколко години обаче получават български наименования.
Moreto.net проследява историята на някои от основните пътни артерии в града, които остават такива и до днес, базирайки се на информация от Регионалната библиотека във Варна.
Бул. „Мария Луиза“ се появява след Освобождението с разрастването на града. Оформя се в края на 19 век на мястото на старите турски казарми. В началото на 20 век се е простирал приблизително от днешното училище „Димчо Дебелянов“ до бул. „ Сливница“. По протежението му се появява сградата на Военноморския клуб, както и други впечатляващи с архитектурата си здания.
Бул. „Княз Борис“ има цветна история преди да стигне до настоящия си облик. В началото на 20 век се простирал от днешния площад „Независимост“ до сегашния бул. „Цар Освободител“. След Освобождението булевардът носи името „Вознесенска“. По онова време трасето достигало единствено до Шишковата градинка. През 1888 година получава името „Цар Борис“. Отсечката от църквата „Св. Николай“ до Икономическия университет е кръстена „6-ти септември“. Връзка между двете улици тогава не е съществувала. Съединителна между тях се появява около Балканската война.
Многобройни са знаковите за онова време сгради, които се намират по протежението на „Цар Борис“. В частта към площад „Независимост“ се намират постройките, в които някога се е помещавала общинската библиотека, а също и бозаджийницата „Пчела“ на Стоян Алексиев. По протежението на улицата никнат едни от най-луксозните хотели в града. Емблематични сладкарници, заведения и кафенета също намират място край пътя. Срещу хотел „Черно море“ се е намирал някогашния хан на Данаил Манов. Построен е през 1923 година.
Първото име на днешния бул. „Владислав Варненчик“ е „Таш-йолу“, което буквално означава каменен път. Идва от това, че е бил изцяло калдаръмен. Името „Владислав“ е дадено на улицата в чест на полско-унгарския крал, загинал в края на 1444 година край Варна. В началото тя обхваща отсечката от Военноморския клуб до ул. „Георги Бенковски“. Продължението по-нагоре се нарича „Десета линия". До площада, откъдето започва Добричкото шосе, булевардът достига през 1914 година. Близо двайсет години по-късно, при откриването на мавзолея "Владислав Варненчик", част от шосето за Добрич се влива в улицата и "Владислав" става най-дългата пътна артерия на града.
Името на булеварда на няколко пъти търпи промяна през социализма. Получава названието "Ал. Стамболийски", "Йосиф Сталин" и "Карл Маркс".
Във времето около 1900 година характерно за отсечката от бул. „Съборни“ до ул. „Отец Паисий“ били едноетажните дюкяни и многобройни занаятчийски работилници. Имало изобилие от фурни, кафенета, сладкарници, гостилници и кръчми. На мястото на днешния Образцов дом се намирала фурната на Узун Ради. Близо до нея пък била ловджийската кръчма, а срещу тях се намирала аптека. Преди вдигането на сградата на Централната поща на мястото се намирало девическо училище, а до него мъжко училище. Улицата търпи по-големи трансформации след Първата световна война, когато е значително разширена. По протежението й започват да се появяват домове, стигащи 4 етажа.
В началото на 20 век бул. „Съборни“ е една от главните улици в новата част на Варна. След 1944 година булевардът е кръстен "Янко Сакъзов", а после и "Максим Горки". Трасето започва от старите рибни хали. Край площадката на някогашния понеделничен пазар все още може да се види къщата на Златан Бръчков, който е бил кмет на града. На същата улица се намира и домът на д-р Ангел Пискюлиев, който също е бил градоначалник на Варна. В една от първите големи сгради на „Съборни“ е живял и Иван Церов. На мястото на Стоматологичната поликлиника се е намирала къщата на музикалния деец и учител Стоян Бешков.
По протежението на днешния бул. „Сливница“ от началото на века до момента са изчезнали много сгради. На ъгъла с бул. "Княз Борис I" се е намирал ресторант „Ешмедемето“. По протежението му се е разполагала и военната болница, която бе съборена, а на нейно място вдигната нова постройка с наподобяващ облик.
Улица " Братя Шкорпил" е създадена след събарянето на старите турски казарми в края на 19 век. След смъртта на Херман Шкорпил Общинският съвет я преименува на "Херман Шкорпил", а когато и Карел Шкорпил си отива от този свят, тя получава днешното си наименование "Братя Шкорпил". На ъгъла с ул. "Антим I" впечатление прави двуетажната сграда, построена от аптекаря Ради Русев в края на 19 век. За известно време в зданието се помещава частна болница, в която оперира и проф. д-р Параскев Стоянов. На „Братя Шкорпил“ 6 пък е построена модерна дърводелска работилница. След 1904 година там дълго време се помещава отлично уредената печатница "Зора", където братя Шкорпил печатат "Известия" и "Отчет" на Варненското археологическо дружество. След войната постройката служи за тютюнев склад, а после и за автомобилен гараж и работилница.