Прозорците й са изпочупени. Изглежда има следи и от случил се пожар. Дворът е пълен с боклуци. Оградата е срутена. Фасадата буквално се руши.
За историята на къщата не се знае почти нищо. Няма данни кога е построена.
Съдбата й стана повод за оживена дискусия в социалните мрежи. Мнозинството смята, че дори и да има много собственици и наследници, които не могат да се разберат помежду си, не бива през това време на спорове къщата да бъде оставена да се разруши.
От протокол на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности от есента на 2020 година става ясно, че през годините собствениците на имота няколко пъти са правили опити за отписване на сградата от регистъра на националните културни ценности. Предлагани са проекти за ПУП – ПРЗ и РУП, които имат положително становище от НИНКН през 2018 година, но в последствие от Община Варна са поискали изменение в графичната част на предложеното.
Става ясно, че има допускане от Националния институт за паметници на културата през 2006 година за дострояване, надстрояване и подмяна на конструктивната система при условие, че се запази представителната фасада на сградата. Институтът предложил на Министерството на културата да съгласува предложението.
От Експертния съвет обаче считат, че при допускането едва ли се е имало предвид надстрояване с повече от един етаж. Един от членовете казва, че проектантът иска да наложи Закона за устройство на територията по такъв начин, че на практика недвижимата културна ценност да бъде унищожена. Друг архитект казва, че това е един от многото случай, в които спазвайки минималното, което изисква законът, да се създаде сграда с неприемлива и неподходяща среда, водеща до изгубване стойността на културната ценност.
В крана сметка съветът не приема предложените за съгласуване ПУП – ПРЗ и РУП.