Болницата е пионер у нас в прилагането на световния стандарт за специализирана психологическа помощ и подкрепа на болните от рак. С пациентите на лечебното заведение вече работи щатен клиничен психолог.
Психологичната помощ за болните е организирана в четири основни етапа. Първо всеки новодиагностициран пациент, както и такъв, който вече е на терапия, преминава през скрининг чрез дистрес-термометър и въпросник. Двата метода отчитат точно нивото на тревожност и притеснения, свързани с болестта, и областта, в която пациентите се чувстват най-уязвими-тяло и външен вид, партньорство, отношение с децата, професионална сфера и др. При втората стъпка всички данни за пациента се вкарват в специален електронен регистър с възможности за допълнителни психологически изследвания и дългосрочно проследяване. На следващ етап цялата информация се обработва и пациентите с клинично значим дистрес се насочват към срещи с онкопсихолог и социален работник. Освен всичко помощ се предоставя и на близките на пациентите. Разработени са специални обучителни материали.
„Психосоциална система като организирана и стандартизирана практика в българската медицина и онкология досега не съществува. Не съществува и специалност психоонкология, а го има навсякъде в Западна Европа и САЩ. Досега специализираните медински заведения се стремяха самостоятелно и самодейно да създават някаква психосоциална подкрепа.“, посочи доц. Калев. Той допълни, че помощта не е била организирана по стандарти и не „представлявала един добре организиран и затворен кръг от диагнозата до най-малките детайли от социалните проблеми на пациента и неговите близки.“
„Дистрес термометърът дава възможност за оценка от 1 до 10 на нивото на различни тревоги, пред които е изправен пациентът. Посочен е списък с проблеми, които пациентите сами определят. Най-често определяните сред семейните трудности са общуването с децата и с партньора, сред емоционалните-тревожност, нервност и страх, сред духовните-загуба на вяра, физически-умора, изтощение и безсъние. Повечето от пациентите приемат поканата за среща с психолог. Обикновено имат готови въпроси. Най-честите са как да кажат на децата си за заболяването.“, обясни клиничният психолог Гергана Иванова.