За периода от началото на 2002 г. до м. юли 2003 г. Министерство на културата превежда на УБГ - Балчик, респективно на СУ “Св. Кл. Охридски” общо 203 584.73лв.
След като УБГ поставят своя отделна каса, за размера на събираните от нея суми съдим по приходите от продажбата на билети на касата на Двореца, тъй като всички посетители заплащат по два билета с еднаква цена на всяка от двете каси. Понеже нашите приходи за периода са както следва, логично е и приходите на УБГ да са такива:
VII - IX. 2003 г. - 50 000 лв.
X. 2003 - III. 2005 г. - 380 000 лв.
III. 2005 - XII. 2005 г. - 450 000 лв.
По сведения на Красимир Косев, директор на УБГ, изнесени на пресконференцията му на 26.08.2007г. и публикувани на www.dnesplus.bg, приходите на УБГ за 2006 г. са 600 000 лв.
За 2007 г., съдейки по постъпилите приходи от касата на ДКИ “КЦ “Двореца”, касата на УБГ би трябвало също да има приход около 500 000 лв., колкото приблизително са нашите до този момент.
Сумата от 2 183 584.73 лв. лева, акумулирана за период по-малко от 6 години от филиала на УБГ в Балчик, очевидно не е изразходвана нито за наука, нито за обогатяване на колекцията - напротив. В резултат от системното занемаряване на градината през последните 10 години от нея по естествен път са изчезнали стотици видове растения. Тези растения не са унищожени от служителите на Двореца. Те са изчезнали поради липсата на грижи, задушени от лианите, заглушени от плевелите, неполивани, затрупани с отпадъци …
Какъв процент от усвоените средства са вложени в парковия комплекс “Двореца” - Балчик от филиала на Университетските Ботанически Градини при СУ? Принципът за академичната автономност не изключва конкретен отговор на този въпрос.
За същия този период и за сумата от около 500 хил. лева, освен ремонтите на инфраструктурата (алеи, стълбища, настилки, възстановяване на сгради и др.), някои от конкретните подобрения в парка, които ДКИ “Двореца” извърши, са следните:
1. На мястото на запустял паркинг между вилите “Сюита” и “Избънда” през 2004 г. беше създадена градината с плачещите дървета (наречена така заради специфичната декоративна форма на дърветата в нея). Там бяха засадени над 300 броя дървета и храсти от 58 вида. През тази пролет започна да функционира и система от водни огледала, канали и каскада. Разцъфтяха розови, червени, жълти и оранжеви водни лилии;
2. Засадени бяха 5000 рози в розариума и на други места в парка;
3. Подменена изцяло беше обеднялата на хранителни вещества и замърсена с прах и чакъл почва в половината от цветните лехи. Другата половина предстои да бъде подменена тази есен;
4. Извърши се подрязване и оформяне на неподдържаните с години храсти и живи плетове;
5. Отвоювани от подивелите треви и храсти и насадени с цветя бяха и ще продължават да бъдат нови 17 лехи с обща площ над 250 кв.м., намиращи се зад вила “Принц Николай”, зад вила “Тихото гнездо” и около градината на Илеана;
6. Почистени от занемарените храсти и проходими станаха значителни паркови пространства около водопада, зад Параклиса, в т.нар. градина на Илеана;
7. Извърши се санитарна сеч, при което бяха изрязани престарели, болни и представляващи опасност за хората и сградите дървета. Нито едно от ценен вид;
8. Започна реставрацията на градината на Илеана и превръщането й отново в перенна градина (градина с многогодишни цветя). В нея беше възстановена водната площ. Изкоренени бяха над 10 пъна и премахнати изсъхнали дървета и издънки от отрязани дървета. Подменена наполовина е почвата. Започна изграждането на композиционния скелет, оформящ характера на градината. През пролетта бяха насадени над 80 вида многогодишни цветя;
9. Зацветяват се и се поддържат всички цветни лехи, с изключение на тези около кактусовата колекция и една леха в розариума. За целта ежегодно се закупуват и засаждат над 40 000 корена цветя и луковици;
10. Извърши се частично подмладяване на храстите, което ще продължи и през следващите години;
11. В началото на лятото се изгради алейната мрежа на нова градина, която граничи с Аллах бахча и носи работното име Рахат бахча. В момента се настила почвата, а през есента в нея ще бъдат засадени дървета, храсти и цветя;
12. Облагородени, видими и проходими бяха направени десетки кътчета от парка, като това зад вила “Принц Николай”, малки пространства в лабиринта, около вила Гутман, пред вила Избънда, на паркинга и много други.
Списъкът може да бъде продължен и с изграждането на редица паркови съоръжения, които също допринасят за общия облик на парка:
- подпорни зидове;
- алея с канал под Аязмото;
- алея в Гетсиманската градина, свързваща Аязмото и пясъчната градина;
- портал зад вила Залез;
- пейки и перголи в плачещата градина.
Все пак един парк съвсем не се състои само от растения - до тях трябва да може и да се стигне.
Разполагаме с документите за закупуването на всички споменати растения и други материали.
Екипът на Двореца работи планомерно. Културният институт е сертифициран по ISO 9001:2000 и в съответствие с това ежегодно разработва план за дейностите по опазване и развитие на паметника на културата. На базата на този план още в началото на 2007 г. е разработен план за конкретните дейности, които институтът възнамерява да извърши през текущата година и които са свързани с растителността в парка. Планираните мероприятия са подробно изложени на дванадесет страници и одобрени от заместник-министърът на МОСВ Йордан Дардов. Преди всяко мероприятие, засягащо растенията, се уведомява РИОСВ - Варна. ДКИ “Двореца” разполага с необходимите квалифицирани кадри за поддържане, опазване и развитие на паметника на културата.