Вярно, че в редица публикации се отбелязва фактът, че UB7 е нямала артилерийско въоръжение, а откритата субмарина е с малокалибрено бордово оръдие. През август 2008 г. руски водолази откриха подводница (вероятно потопена от мина) пред Севастопол, като предположиха, че става въпрос или за UB7 или за UB14. Дебатите в различни форуми не дадоха особен резултат, но като че ли надделяваха мненията, че все пак е намерена UB7. Така бе посочена и точката, в която бе открита подводницата. Обаче...
Нека започнем с това, че в състава на Константинополската флотилия на кайзеровия флот през Първата световна война са включени четири подводници от клас UB I: UB-3, UB-7, UB-8 и UB-14. И четирите са от флотилията, базирани в Пола, Австро-Унгария (днешна Пула – Хърватия). По време на прехода до Истанбул UB-3 изчезва безследно, а останалите пристигат в средата на юни 1915 г. Какво знаем за останалите?
UB-7 изчезва безследно (след като отплава от Варна) в края на септември – началото на октомври 1916 г. Написаното от наши автори, че това е някъде в руски води, вероятно е аргументирано с информацията, че подводницата е изпратена да изпълнява задачи в този регион. UB-8 през м. май 1916 г. става българската УБ-18 (или Подводник № 18). Така UB-14 остава единствената германска подводница от проекта UB I в Черно море. През ноември 1918 г. тя е предадена на френския военен флот в Севастопол, който присъства тук до края на Гражданската война в Русия. А според редица източници тя е разоръжена, откарана на остров Малта, където е нарязана за скрап през 1920 г. На 23 февруари 1919 г. Подводник № 18 е предаден също на френските военноморски власти във Варна. Според един от авторитетните източници (Gardiner, Robert, ed. (1985). Conway's All the World's Fighting Ships, 1906–1921, p. 412. Annapolis, Maryland: Naval Institute Press. ISBN 9780870219078. OCLC 12119866) УБ-18 е откарана във френската военноморска база в Бизерта през август 1921 г., където също е нарязана за скрап.
Ако вярваме на посочените източници, UB-8 и UB-14 са отишли за старо желязо извън Черно море. Остава само UB-7. Обаче... Откритата пред Севастопол подводница е категорично тип UB I. Откритата на 15 мили от Варна подводница също е клас UB I и макар че е пречупена на две, е само една подводница. Няма как UB-7 да бъде потопена на дъното едновременно и пред Севастопол, и пред Варна. Тогава?
Тогава идва на помощ съобщението, публикувано на 14 май т.г. във www.wreckdiver.ru. В него се посочва, че очакванията за това откритата подводница да е UB-7 са се потвърдили само частично... След като са разчистили внимателно част от конструкцията, водолазите са открили името на корабостроителницата - A.G. Weser, и номерът на подводницата, който се разчита като UB-14D. Най-вероятно UB-14 така и не е достигнала до Малта. Въпреки това, руските водолази продължават спусканията, за да издирят още доказателства. А достигнала ли е УБ-18 до Бизерта?
И какво, в крайна сметка, все пак са открили българските водолази? Като че ли вече отговорът е по-лесен: UB-7 или UB-8 (Подводник № 18). Може би все пак не бива да приемаме на доверие публикациите, в които се твърди, че UB-7 е плавала без бордово оръдие. Конструктивно, шестоъгълната площадка на палубата пред рубката е предназначена именно за това. В повечето справочници се посочва, че като правило UB I носят на борда си 8 мм картечница. В други публикации се посочва, че са използвани и 37 мм оръдия немско производство. За нашия Подводник № 18 се знае, че е имал 47 мм оръдие („Шнайдер-Кане”) като това на торпедоносците. Но след като е попаднал в ръцете на французите той би могъл да бъде превъоръжен и с друга система.
Нека накрая да поразсъждаваме по въпроса как се е оказала точно там подводницата от клас UB I? Ако е UB-7, защо се намира южно, а не северно от Варна, на път за руските брегове? Най-вероятно заради сериозна техническа повреда, поради която екипажът не е могъл дори да използва радиостанцията си. При такава ситуация подводницата, която най-вероятно е била в надводно положение, се е носела по течението без собствен ход и без възможност да се отклони от навлизането в българското минно заграждение, на което се взривява (на 25 февруари 1916 г.) и руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”.
Ако е нашият Подводник № 18, то набързо сформираният екипаж от французи едва ли е овладял за кратко време управлението на германската подводница, а и едва ли на предназначена за бракуване подводница са изпратили най-добрите специалисти-корабоводители. А минните полета все още не са били прочистени... Пък и изчезването на такава подводница, особено след прекратяването на военните действия в региона, едва ли е представлявало особен интерес за някого. На практика това не е бойна загуба и никой няма основание да се гордее, че е пратил на дъното подводницата на една победена (но не на бойното поле) държава. Стотина тона метал за вторични суровини по-малко...
Нека се заредим с още малко търпение и изчакаме и резултатите от следващите спускания.