Отчет за изследването на потънал обекъ на 15 мили югоизточно от Варна.
Основната цел на фондация BSTD (Black Sea Technical Diving) е локализирането и идентифицирането на обекти под вода – изключително важно условие за последващи действия, насочени към тяхното опазване от дейности, които биха могли да доведат до тяхното разрушаване. В тази връзка, изразявайки аргументирано недоверие към съобщенията в пресата за локализирането на потъналата през 1941 г. подводница С-34, BSTD извърши подводен оглед на обекта.
Обектът бе локализиран на 8 септември 2010 г. на дълбочина 34 метра на 15 мили юго-източно от Варна. При благоприятни метеорологични условия се осъществи водолазно спускане с престой на дъното от 50 минути. Определен бе видът на потъналия съд. Бе заснет видеофилм. Водолазното спускане до потъналия съд е осъществено от Владимир Явашев и Росен Желязков.
Обектът представлява разчупена на две части подводница. След измерване на двете части бе определена общата дължина на подводницата от 28 метра. Визулният оглед на потъналия обект с голяма увереност ни позволява да го причислим към типа UB серия I от периода на Първата световна война.
* Обща дължината на двете части на подводницата е 28 метра;
* Подводницата е пречупена на две части зад рубката;
* Двете части лежат под ъгъл от 120 градуса една към друга;
* Носовата част лежи с крен от 60 градуса на ляв борд;
* Кърмовата част на подводницата лежи с кила нагоре;
* Максималната широчина - 3 метра;
* Максималната височина от грунта - 4 метра;
* Корпусът е в добро състояние, умерено обрасъл, покрит с множество мрежи;
* Налично е носовото малокалибрено 37 мм оръдие, монтирано на типична за UB серия I шестоъгълна платформа;
* На носа са видими двата торпедни апарата с уникалната за UB серия I форма;
* Налични и чисти от мрежи са носовите хоризонтални рули;
* Наличен е единичният винт и типичния за UB серия I рул на подводницата;
* Наличен е перископът на подводницата;
* Налична е сирена на подводницата и дясната бордова светлина.
Работната версия на BSTD е, че се касае за подводницата UB-7, потънала на 26 септември 1916 г. заедно с целия си екипаж при неизяснени обстоятелства. За да бъдат осигурени допълнителни и по-подробни данни, които да позволят категоричното определяне на потъналия кораб, със сигурност ще бъдат необходими допълнителни проучвания.
Фондация BSTD (Black Sea Technical Diving) заявява своето категорично несъгласие с прибързаните заключения относно намирането на С-34 през последния месец. След днешния оглед е очевидно, че широко разпространените твърдения за намирането на съветската подводница С-34 са силно преувеличени и съставени без необходимите доказателства и водят до заблуда на общественото мнение у нас и зад граница.
Поглед към носа на UB7, вижда се отворът на десния торпеден апарат.
Поглед към носовите хоризонтални рули на подводницата.
Поглед към шестоъгълната платформа, където е разположено оръдието.
Поглед към рубката с перископа.
Подводницата „УБ-18” на хелинга във Военноморска база Варна. На носа ясно се виждат торпедния апарат и хоризонталния рул. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Михаил ЗАИМОВ,
Black Sea Technical Diving
Бележка на Атанас Панайотов, доктор по история
След този обстоен оглед на откритата подводница, извършен от BSTD, се налага корекция в досегашните твърдения, че става въпрос за С-34. Тази съветска подводница отново остава с неизвестни координати на своята гибел. Съгласен съм с необходимостта от допълнителни проучвания и предлагам на читателите малко повече информация за немско-българската подводница. Защо „немско-българска”? Малко търпение...
Какво знаем за UB7 (УБ-17)? Тя е едната от 25-те подводници за крайбрежно плаване тип UB, чието строителство Германия започва през есента на 1914 г. Повечето от тези подводници са „разглобени” на секции и транспортирани с жп платформи до намиращото се в ръцете на германците белгийско пристанище Антверпен и до базата на Австро-Унгария - Пола, на Адриатическо море. UB7 и UB8 достигат до Черно море именно по този начин - чрез преход от Адриатическо море. Според германския историк Лорей: „На 20 януари [1915 г.] UB7 се насочи към Варна. От тук тя всекидневно излизаше на море за обучението на българския екипаж, тъй като правителството на тази страна изяви желание да има в състава на своя флот една подводница и вече бе направило своята поръчка в Германия...” До края на септември 1915 г. UB7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер участва в няколко бойни похода, като по време на един от тях потопява противников търговски кораб (английският параход PATAGONIA) пред Одеса. Една от най-важните изяви по нашето крайбрежие на екипажа на UB7 е участието му в отблъскването на нападението и бомбардировката на Варна, които извършва голяма руска ескадра на 14/27 октомври 1915 г. Тогава UB7 и UB8 атакуват ескадрата, като от UB7 изстрелват торпедо по един от линейните кораби. Последва взрив, вероятно не в корпуса на кораба, а в предпазната мрежа около него, но броени минути след това ескадрата прекратява бомбардировката и се оттегля. От м. април до м. септември 1916 г. командир на подводницата е мичман I ранг Ханс Лютйохан (Hans Lutjohann).
На 25 май 1916 г. в тържествена обстановка UB8 е включена в състава на българския военен флот като „Подводник УБ-18”. В хода на бойните действия българското правителство прави постъпки за закупуването и на UB7. В популярния на времето „Учебник за моряка” се твърди: „По-късно и германският подводник № 17 трябваше да стане български, обаче потопяването му пред руските брегове попречи да премине под наше знаме”. Това категорично твърдение: „пред руските брегове” накара поколения изследователи да отпишат възможността тази подводница да бъде открита в наши териториални води. Написаното от редица чуждестранни изследователи, че UB7 е потопен от руски хидроплан тип „летяща лодка” като че ли също препращаха мястото на гибелта на подводницата далече от българското крайбрежие. Защото координатите, публикувани от различни автори (44°30'N 33°15'E), бяха близо до фара на нос Херсонес (днес в Украйна). Но пък водолазите от „Блек Сий Дайв Одесос” откриха опашка от авиобомба близо до корпуса на подводницата...
Причините за гибелта на подводницата тепърва ще се изясняват.
Защо определих UB7 като „германо-българска”? Защото тя не само действа в интерес на нашия флот, но е и своего рода тренировъчен кораб за бъдещите български подводничари. Определена е да премине в състава на българските ВМС. И още нещо съществено: в 15-членният екипаж, отплавал на 26 септември 1916 г. с UB7, е и стажуващият на нея български рулеви - младши подофицерът Стоян Георгиев Пешев, от с. Акчар, Видинско. Заедно с гибелта на UB7, българското подводно плаване дава и първата си жертва.