Регистрация
Направи Moreto.net начална страница
Начало
Пътеводител
Новини
Афиш
Снимки
Обяви

Признаят ли „Чинията на Ной“, преобръщаме историята

Петък, 24 Юли 2009 11:17
Източник: Народно Дело   
Проф. Петко Димитров, морски геолог
Сн.: Народно Дело
Негова е най–сензационната, но и най–спорната находка в българската археология, т.нар. „Чиния на Ной“. Открива я на 15 юли 1985 г. на около 93 метра дълбочина и на 65 километра навътре в морето от Варна. Все още няма кой да признае автентичността й. Не случайно, защото това би преобърнало цялата история за произхода на световните цивилизации.

Самият проф. Петко Димитров все още търси мястото, където е открил артефакта. Поради липсата на апаратура преди 24 години това е много трудна задача. Този път ученият е въоръжен със съвременна техника, а на помощ пристигна световният експерт Бил Райън от Колумбийския университет.


ПРИЗНАНИЕ

Законно, незаконно „Чинията“ се намира в мен

ОРИЕНТИР

Преди 24 години журналистите ме питаха „Какво те водеше натам? Как пък точно ти попадна на нея?!“ Аз се чудих какво да им отговоря. И им казах „Ами водеше ме Божията ръка.“

ПРЕЧКИ

Когато проф. Балард дойде да работим заедно през 2001 – 2002 г., на него му създадоха невъзможна обстановка за работа по проекта „Ной“.

СПОМЕН

На морското дъно попаднах на останки от селище. Представляваха два реда от дупки от колове, наредени симетрично. Приличаше ми на пристан.

- Проф. Димитров, отново бяхте на експедиция, свързана с теорията за Потопа в Черно море. Каква е причината?

- Нека започнем с малко предистория. Най-старото население, обитавало Черно море, са кимерийците. Хората, които са бягали след Потопа на юг и са се установили в района на Месопотамия и Акад, са шумерийците. Всъщност кимерийците, които мигрират на юг, поставят началото на Шумер. Имайте предвид, че шумерската култура в многобройните музеи изключително прилича на варненската и дуранкулашката култура. Аз имах възможност да видя през 2007 г. неолитното селище Чатал Хюйюк в Турция, Анадола, което се смята за едно от първите селища. Там има същите съдове, същата керамика, същите статуетки на божията майка и на Мислителя, който е от Дуранкулак. Почти аналогични са. Възрастта на Чатал Хюйюк е 6200 г. пр. Хр. Хората, които са останали тук, са поставили началото на Тракийската култура. Тя има приемственост от черноморската култура. Ние я наричаме „Варна“, защото неолитният некропол е открит през 1972 г., и защото тогава не са могли да направят аналогия с друга култура. Въпреки че тя може да се съпостави повече с други култури.

- Вие не сте археолог, какво ви кара да се занимавате с тази материя?

- Да, аз самият не съм археолог. Когато извършваме геоложки проучвания по дъното на Черно море, се срещаме и с артефакти. Необикновени неща на дъното. Така или иначе, когато си отишъл с една цел, може да откриеш и нещо друго. Аз се занимавам с най-младата геоложка история на Земята до около преди 25 – 30 хил. години. Преплита се със заревото на човешката цивилизация. Това са две сфери, които се преплитат.

- Теорията за Потопа в Черно море като че ли става все по-популярна сега. Защо?

- Историята на Потопа датира още от 80-те години на миналия век. Тогава се натъкнахме на старите брегове на Черно море на дълбочини между 90 и 120 метра. Източно от Варна се пада на 65 километра. Там се намира палеоруслото на река Провадийска. Преди 8 хил. години Черно море е представлявало сладководно езеро. До 65 километра навътре е било суша. Тези местности са представлявали заблатени низини. Много богати за растениевъдство. Това са наноси, както днес наносите на Нил определят плодородието на Египет. Така и тогава тези наноси са определяли плодородието на тези земи. Имаме данни за първото култивирано земеделие. Още от преди потопа преди 8 хил. години.

- Как се е случил потопът?

- Механизма на потопа сме го описали. Хипотезата за потопа се избистри през 1984 г., когато аз участвах в големия международен проект „Атлантида“. Поканиха ме руснаците заедно с моя екип от 4-ма души. Работихме в Средиземно море и Атлантика и по-конкретно на подводна верига „Подковата“ край Испания, Португалия и Мароко. Предполагахме, че долу има обекти, създадени от човешка ръка. Имах многобройни спускове с руската подводна лодка „Аргус“ на 130 метра дълбочина. След като се прибрахме насам, предложих да се спуснем и на дъното на Черно море. Руски колега ми предложи „Седни и напиши един проект“. Аз започнах работа и в последния ден на 1984 г. на Нова година ми се обади и ми каза, че проектът е приет и за 1985 г. ми отпускат „Аргус“ и кораба „Рифт“ да работи под мое ръководство в Черно море.

- Твърдите, че тогава сте се натъкнали на селище. Къде?

- В района на палеопровадийска река попаднах на останки от селище. Представляваха два реда от дупки от колове, наредени симетрично. Приличаше ми на пристан. В тях нямаше дървесина, която явно е изгнила. Дупките бяха полузасипани. Същия ден намерих и т.нар. чиния на Ной. Сметнах, че това са останки от допотопно селище. Чинията е била останка от древен некропол, потопен от потопа. В този район бе и последната експедиция, която направихме с Бил Райън наскоро. По време на новата експедиция прилагахме сонарна снимка с нов сонар с изключително качествено изображение. През нощта работихме със сонара, за да търсим подводни обекти, които да дешифрираме с подводната лодка или водолази. Поради голямата дълбочина от 100 метра догодина ще продължим търсенето с нашата подводна лодка „Аргус“. През деня работихме за оконтурване на стария бряг и старите дюни. Установи се, че старият бряг се е разполагал на дълбочини между 90 и 120 метра. Работихме върху 3 полигона – Палеопровадийска, Емине и Бургас. Имаме повече от 50 – 60 обекта, които подлежат на диагностика. Има потънали кораби и по-древни и по-нови. Има и обекти, които не може да разберем какво представляват. Затова трябва да се пуснем на дъното. Имайте предвид, че ние работим по проект, който се финансира от Националния фонд за научни изследвания и се нарича „Древни брегове на Черно море и условия за човешко присъствие“. Благодаря на фонда, който финансира проекта за 3 години с 360 хил. лева. Готвим и европейски проект, който се казва „Древните брегови линии на европейските морета и условия за човешко присъствие“. Може да се направи подобен и за Атлантика и Егейско море. Експедицията бе 10-дневна. Работихме денонощно. Уилям Райън го поканихме, защото той заедно с Уолтър Пийтмън е най-големият привърженик на потопа.

- Какви догадки имате за обектите, които сте открили?

- Нашата цел бе да открием древно селище или некропол. Тяхното откриване обаче е много трудно. До известна степен се попада случайно. През 1985 г., като намерих „Чинията на Ной“, журналистите ме изнудваха. Питаха ме „Какво ви водеше натам? Как пък точно ти попадна на нея?!“ Аз се чудих какво да им отговоря. И им казах „Ами водеше ме Божията ръка“. За да работим в тези райони, смятаме, че е твърде възможно да намерим останки от древни селища. Затова сме отишли да работим на тези полигони. Както аз попаднах от 1985 г., тогава нямахме тази възможност за ориентация като сега. Имахме само един радиопеленгатор за определяне на контурите на брега, който не се и виждаше на 65 километра от брега.

- Къде може да видим „Чинията на Ной“?

- В интернет. В моята уеб страница. Всъщност „Чинията на Ной“ е в банков сейф във Варна. Мога да я покажа по всяко време. Направени са й фотографии от специалисти. Никой обаче не я признава като обект. Тя е все още мое притежание. Законно, незаконно се намира в мен. Тя не е призната от археолозите. Навремето ми казаха, че съм я взел от деретата на Троян и съм я донесъл да я показвам. А аз я намерих на 15 юли на 93 метра дълбочина на дъното на Черно море. През 1985 г. руснаците казаха, че тя е тяхна, защото е намерена с руска подводна лодка и кораб. Отвърнах, че съм я намерил аз на нашия шелф. Затова остана при нас. Но никой не я признава.

- Значи, че никой не иска да бъде изложена в музей, а всъщност може би това е най-сензационната находка у нас...

- Да. А това е най-сензационната находка. Това е тя.

- Какви са размерите й?

- Диаметър 40 см. Височина 10 см, отдолу е със седло. Става въпрос за много фина изработка. Много симетрична. Предполагаме, че не е от глина, а от пясъчник. Викахме много специалисти и най-важното е, че намерихме писмени знаци. Тук бяха професори като Харалд Харман. Едни евреи искаха да я купят за 60 хиляди долара, но аз им казах, че е безценна и не се продава. Чинията е в мен и толкова.

- Не може ли да бъде поставена с комерсиална цел да бъде разглеждана от туристи?

- Трябва специалист, археолог да каже „Да, тази чиния е неолитна и е на възраст повече от 8 хил. години“, за да бъде изложена в музей.

- Професионална завист ли е това?

- Не бих коментирал. Само ще ви разкажа, че когато проф. Балард дойде да работим заедно през 2001 – 2002 г., на него му създадоха невъзможна обстановка за работа по проекта „Ной“. Нашият кораб бе хвърлен за бракуване във Варненското езеро. Имаше доклад корабът да бъде продаден за скраб. Той ми каза, че не желае от Бостън да таралянка кораб до Черно море. Аз му предложих да види нашия кораб „Академик“. Отидохме, видяхме го. Имаше само един пазач. Въобще не беше в движение. Чакаше за нарязване. Досега да е издухан през комините на „Кремиковци“. Балард огледа кораба внимателно, целия се омаза. Попита колко пари струва ремонта. Казах му 100 хил. долара и обясних, че за да го финансира, трябва да подпишем договор. А Балард отвърна: „Петко, моята дума е договор. Не е нужно да се подписвам. Дай ми банковата сметка на Института.“ Беше четвъртък, в понеделник парите бяха получени и пишеше „За ремонт на кораб „Академик““. Ние го отремонтирахме за нула време.

- Все пак имате ли някакви планове за чинията?

- Винаги мога да я покажа. Тя е в наличност. Най-големите учени са идвали да я видят. Няма да я занеса в гроба. Тя не подлежи на анализ за абсолютна датировка, защото възможностите са за около 40 000 години, а тя е направена от пясъчник, а възрастта на скалата е над 10 милиона години. Интересна изработка. Засега няма особен интерес към чинията. Гледали са я. Заснети са 28 писмени знаци. Според Харман е възможно това да е най-ранната писменост в света. Има една справка между знаците по чинята с индийско, шумерско, египетско писмо и надписите от Градешница и Магурата. Харман каза намерете още един такъв предмет и ще ти кажа моето заключение.

- Спускал ли се е някой пак на същото място?

- Още на другия ден опитах да се спусна. Тогава нямаше GPS. Три пъти опитвах, но не намерих мястото. Нямахме добра навигация. Затова работя пак на същото място. Търся същото място. Когато имаме време и пари, ще направя триизмерна снимка. Сега монтираме техника на „Академик“. Там е изключително място, място за живот.

- Бил Райън казва, че в Португалия са открити кости на животни и хора, които съвпадат с тези от Варна...

- Той се опитва да съпоставя находки от цял свят. На това е посветил остатъка от живота си. След като намерих Чинията. Видях, че в България не мога да публикувам нищо. Навсякъде рецензиите бяха отрицателни. Едва през 1988 г. успях да напиша в научно-популярна книга, че сме намерили старите брегове на Черно море. През 1999 г. от посолството на САЩ се заинтересуваха. Написах им, че тук са станали катастрофални събития. Нека погледнем така. Какво са 7 – 8 хиляди години. Това са 200 човешки поколения. Това не е далече от разсъдъка. Тази култура е била високоорганизирана. За да се развие, трябва да има излишък от храни и животни. Да не мислиш за насъщния, за да създаваш занаятчийство и красиви предмети. Да не зависиш от насъщния. Това е била култура, която си е решила проблемите с изхранването. Създава писменост, занимава се с интелектуални неща. В Бургаския залив търсихме останки от древна металургия. След като говорим, че най-старото злато и мед са тук, значи, че тук е имало и металургични центрове.

- Когато е станал потопът, панически ли са бягали хората?

- Не. Тези хора са бягали и панически, и постепенно. По 10 – 12 сантиметра на ден се е повишавало нивото. Потопът спира до изравняване на Черно море с Мраморно море. Това е била силата на потопа. Населението е бягало и се е спасявало. Тези, които са били по южните брегове, отиват към Месопотамия. Тези по западните - към Европа. Ние даваме началото на европейската култура. Днес ние може да променим европейската история.


Новини - теми
Последни новини
Варна и Черноморие
България
По света
Бизнес
Наука
Туризъм
Спорт
Здраве
Образование
Култура
Истории
Крими
На фокус
Избори
Изпрати новина
Търси в новини
Популярни теми
Библиотеката
Саниране
Украйна
АМ Хемус
Дупката
Стара Варна
Новини от Варна, региона и света
Вино от цял свят пристига във Варна – не пропускайте World Wide Wine!
Вторник, 1 Април 2025 09:42
Варна се сдобива с ново престижно събитие, посветено на винената култура – World Wide Wine. Първото издание ще се състои тази пролет на 30-ти и 31-ви май в Graffit Gallery Hotel, където посетителите ще...
Обявиха бедствено положение за част от територията на община Варна заради нефтения разлив
Вторник, 1 Април 2025 14:22
Обявиха бедствено положение за част от територията на община Варна заради нефтения разлив, който обхвана брега между Втора и Трета буна през вчерашния ден. Мярката е в сила считано от 31 март в продължение...
Гърция ще похарчи 25 милиарда евро като част от 12-годишен отбранителен план
Днес, 2 Април 2025 13:55
Гърция планира да отдели 25 милиарда евро като част от 12-годишна отбранителна стратегия, обяви днес премиерът Кириакос Мицотакис в парламента на южната ни съседка, цитиран от "Катимерини". „Цената...
Преработеното месо и връзката му с рака на дебелото черво: какво трябва да знаем
Днес, 2 Април 2025 13:43
В България процентът на скрининг за рак на дебелото черво сред населението на възраст 50-74 години е вторият най-нисък в ЕС – 3,6%, в сравнение със средния за ЕС от 33,4%. Въпреки че по-възрастните хора...
Остров „Св. св. Кирик и Юлита“ може да се превърне в част от културно-историческото наследство на ЮНЕСКО
Днес, 2 Април 2025 13:28
Ако успеем да реализираме изготвения проект за „Св. св. Кирик и Юлита“, островът може да се превърне в част от културно-историческото наследство на ЮНЕСКО. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на среща...
Какво време ни очаква утре по Черноморието
Днес, 2 Април 2025 13:15
През нощта и утре ще бъде със значителна облачност. Ще има превалявания от дъжд, на повече места след обяд и вечерта в Южна България. Очакват се и гръмотевици. Ще духа слаб до умерен вятър от запад-северозапад,...
От днес: Великобритания въвежда цифрово разрешително за пътуване за европейски граждани
Днес, 2 Април 2025 13:02
Пътуващите от Европа вече ще се нуждаят от електронно разрешително за пътуване (ETA), което британските власти въвеждат с цел повишаване на сигурността и улесняване на граничния контрол. Разрешителното...
XII Великденски театрални седмици с емоционална премиера на „Лавандулови момичета“
Днес, 2 Април 2025 12:49
Екипът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ вложи много емоция в старта на XII Великденски театрални седмици (27.03-30.04) с премиерата за България на „Лавандулови момичета“ от Шон Маккена (27. и 28.03,...
Русия порази украински енергийни обекти в Сумска и Днепропетровска област, заяви Зеленски
Днес, 2 Април 2025 12:37
Русия порази украински енергийни обекти в Сумска и Днепропетровска област, заяви президентът Володимир Зеленски, цитиран от Ройтерс. Дрон удари подстанция в североизточната част на Сумска област, а...
Задължиха фирма да почисти след изхвърлене на боклук край Варна
Днес, 2 Април 2025 12:24
Община Варна задължи фирма да почисти след неправомерно изхвърлени производствени отпадъци край с. Каменар. По време на регулярния си обход за ревизия на строителните дейности на ул. „Прилеп“ и след подаден...
Близо 700 хиляди пенсионери ще получат великденска добавка от 50 лева
Днес, 2 Април 2025 12:11
Правителството ще отпусне близо 35 млн. лева по бюджета на Държавното обществено осигуряване за великденска добавка на пенсионерите, чиито доходи са под линията на бедност. Това обяви премиерът Росен Желязков...
Единственият кандидат за шеф на варненската Апелативна прокуратура се явява на изслушване днес
Днес, 2 Април 2025 11:57
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет ще проведе днес изслушване на Владимир Чавдаров - единственият кандидат за административен ръководител – апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - Варна....
Търси в новини:
1234567891011

Изпрати новина

Полезно
Списание Hera.bg Спешен зъболекар
Супермаркет Уреди за вграждане
Лазерна епилация Шофьорски курс
Афиш Варна Сметка за ток
Имоти във Варна Патенти
Препоръчваме
Дограми и фасади Врати Варна
Сметка за вода Обяви Варна
Музеите във Варна Хибриден бойлер
Матраци и легла Вземи кредит
Поръчка на храна Мека мебел
Най-четени
 Най-четено от Всички теми 1 2 3
 Варна и Черноморие
 България
 По света
 Бизнес
 Наука
 Туризъм
 Спорт
 Здраве
 Образование
 Култура
 Истории
 Крими
 На фокус
Анкета
Къде предпочитате да отидете на ресторант?
На крайбрежната алея
На Морска гара
На Аспарухов плаж
В центъра на града
В квартален ресторант
Край морето, но извън града
Далеч от Варна
Не посещавам
 © Moreto.net - Сайтът на Варна RSS Новини   RSS Обяви   WEB   Условия   РЕКЛАМА   Контакти  
ПРИЯТЕЛИ: 
2.8 + 1.7
Бургас   Казанлък   Монтана   Сандански   BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook