Повече за нагласите по онова време и за предположенията около произхода на кулата намираме в статии от варненския печат.
В брой на Варненски общински вестник от 7 април 1934 година е поместен материал на Стоян Великов със заглавие „Римската кула на Варна. Поглед в миналото и настоящето“
„Единственият паметник на архитектурното строителство от стария Одесос, запазен и до наши дни е т.нар. Римска кула в старата част на града до някогашната най-стара черква „Св. Георги“. Днес кулата представлява една жална, безформена развалина, издигната до десетина метра между постройки от турско време и скрита от погледа на минувачите.“, започва статията.
В нея се посочва се, че останките на Римската кула са част от здрава крепост.
„В различни времена тя е градена и преграждана и основите й принадлежат сигурно на античната епоха. Като строителен материал на запазените части са употребени тухли и четвъртити каменни блокове, които следват в правилни редици, свързани с хоросан. В най-горните редове са оцелели няколко блока със страна повече от един метър.“, описва съоръжението авторът.
И разсъждава, че мястото на кулата, разположена на най-високата част на стария град, там където е бил акрополът на Одесос, е достатъчно указание за нейното голямо значение в миналото на града. Споменът на този важен пункт от стария град е запазен и до днес в населението, което знае околната площ под наименованието „Кале мегдан“, крепостен площад, а самата развалина нарича Римската кула, Дженевиз или само кулата, пише още в статията.
Предвид находките, открити по тези места, можело да се твърди, че около римската крепост е бил акрополът на Одесос, тук е бил центърът на политическият и културен живот на стария град още от далечни времена, пише в статията
Живопис на Индржих Кноб - 1913 г
„На акропола са били съсредоточени всички по-важни постройки и учреждения на античния град. Основни проучвания са възможни обаче само след систематични разкопки на самото място
Безмълвна и напусната стърчи днес развалината, останка от някогашното укрепление на площада, където е бил състредоточен общественият живот на града в продължение на цели столетия.“, се казва в публикацията.
По-нататък текстът разказва, че градът Одесос е преживял страшни нашествия и може би тук в неговия акропол са решавани много от въпросите, които са раздвижвали цели племена и са карали да потреперва Цариград.
„Зрител на тези събития е Римската кула на Варна, изоставена в нехайство и забрава и потънала в нечистота, сякаш, за да ни укорява със спомена за толкова века и да ни препоръчва зле като културни хора, които не тачат своето минало.“, пише още във Варненски общински вестник.
Авторът коментира, че Варненското археологическо дружество е поискало от Общински съвет още през 1906 година да се заеме с разчистването и разхубавяването на паметника, като в регулационния план се предвиди малък площад и се премахнат грозящите го околни постройки. Археологическото дружество се е обръщало и към хигиеническия състав за премахване на отходните места, които превръщат този голям паметник на миналото в източник на миризми.
На общината е препоръчано от комисията за старините при министерството на просветата да отдаде в новата си регулация по-голямо внимание на кулата и общината отчасти е направила потребното, обаче стореното не е достатъчно. Налага се едно по-сериозно отнасяне към старината като се отвори хубав изглед към кулата. Държавата я е отделила в числото на народните старини, но с това грижата не е отишла по-далеч, споделя още той.
Авторът изразява надежда, че ръководителите на Варна ще намерят в себе си силата и желание за развитие и ще реализират плановете за подобряване на града. Това ще бъде важен знак за новото поколение, като достойни наследници на великото минало на Варна.
В брой на вестник Варненски кореняк пък пише, че Римската кула, кръстена Аспарухова кула, представлява крепостна останка от стена на акропола на стария град. Под кулата на 5 метра дълбочина се намират зидани коридори-ходове, които отиват по прави линии на разни посоки. Разкопките не са се натъкнали на надписи за определяне на произхода и същината на кулата. Знае се, че датира от края на пети век. Тази старина е най-значителната в града. Препоръчително е да се разчисти, обзаведе и електрифицира, като се създаде по този начин един подземен музей, какъвто няма другаде у нас.