Варна: 150 години от рождението на арх. Дабко Дабков

На 21 януари 2025 г. се навършват 150 години от рождението на бележития архитект Дабко Дабков. Moreto.net ще отдаде почит на значимия му принос за съвременния облик на Варна с поредица от материали, разказващи за живота и работата му.

В началото на 20 век Варна буквално започва да се преобразява. По-малко от две десетилетия след Освобождението вече има Генерален план на града. С приемането му бързо се появяват първите булеварди, покриват се с паваж, оформят се нови широки прави улици, Морската градина се благоустроява, полагат се и основите на уличното осветление.

Разбира се, не закъснява и промяната в жилищната архитектура и тази на обществените сгради. Започват да изникват множество здания, които впечатляват и радват с красотата си до днес.

Някои от тях са станали емблематични за града. Зад една не малка част от всички тези впечатляващи сгради стои човек, който е посветил живота си на архитектурното дело във Варна. Забележителният арх. Дабко Дабков е реализирал над 350 архитектурни проекта. Повечето са перфектни образци на стила сецесион. Сред най-знаковите сгради, дело на арх. Дабков, са Аквариумът, Икономическият университет, хотел „Лондон“, хотел „Мусала“, кино „Ранков“, Щабът на ВМС, католическата църква „Свети Архангел Михаил“. и други.

На 21 януари 2025 г. се навършват 150 години от рождението на бележития архитект Дабко Дабков. Moreto.net ще отдаде почит на значимия му принос за съвременния облик на Варна с поредица от материали, разказващи за живота и работата му.

Историята на арх. Дабков

Дабко Дабков е роден на 21 януари 1875 година в Трявна. Пристига във Варна още като дете. Завършва Мъжка гимназия през 1893 година. Веднага след това подава молба към варненското общинско управление за отпускане на стипендия, с която да се обучава в технически университет в Мюнхен. Не получава одобрение.

Решава да разчита на собствените си сили и заминава за немския град. За да се издържа, работи на различни места. Обучението му по архитектура трае шест години. За кратко му се налага да прекъсне образованието си и да се завърне в България заради болната си майка. Остава година да работи и помага на семейството си. След това довършва следването си. След дипломирането се завръща окончателно у нас. Не се захваща с работата на архитект веднага. Влиза в казарма за 2 години. След това, според тогавашната практика, идва време да бъде разпределен като архитект в страната. Той е настоявал да бъде изпратен във Варна. Желанието му е удовлетворено. Пристига в морската столица на 27 години през 1902 година.

Първо започва работа в техническата служба на варненското общинско управление. Там трупа административен опит. Не след дълго, виждайки как започва да се развива градът и как тече благоустрояването му, решава да напусне общинската служба и да открие свое частно проектантско бюро. Това се случва през 1906 година.

Бюрото на Дабков се намирало в сграда, която е запазена и до днес. На практика това е най-старата оцеляла къща на площад „Независимост“ в наши дни. Намира се в началото на бул. „Княз Борис I”, на ъгъла с ул. „Драгоман“. Къщата е от 1883 година. Строителното бюро на архитекта се е намирало на втория етаж, а затова е загатвала и окачената табела с надпис на балкона. На първия етаж се е помещавала книжарницата и книговезница на Боян Блъсков.

Още в началото на частната си практика Дабков получава възложение за първия си голям проект. Това е сградата на Аквариума.

През същата година на 31 години арх. Дабков се сгодява, а малко по-късно и се жени за знатната варненка Анна Йорданова, която е на 20 години. Запознават се на новогодишния бал на офицерите в Офицерски клуб през 1905 година. През 1908 година посрещат първата си рожба Иванка Дабкова. След това се ражда и Гинка. По-късно от двете си дъщери архитектът има общо четирима внуци.

В началото младото семейство живее в къща, която се намира на ъгъла на ул. „Цар Симеон“ и „Дебър“. Това на практика е домът на бабата на Анна. Дабков проектира и построява нова къща за жената на това място не след дълго.

Семейството заживява в свой собствен дом след 1920 година. Арх. Дабков закупува къща в старата турска махала на Варна. Събаря я и построява модерна сграда за онова време, която обаче не съществува в наше време. На нейно място има кооперация. Намирала се е на ъгъла на улиците „Кап. Петков войвода“ и „Кръстьо Мирски“. Къщата е била на един етаж, с двор и място за кола, с каквато семейството е разполагало.

Дабкови са имали и вила в местност „Салтанат“, която по онова време се е считала за много отдалечена от града.

Архитектът участва в Първата Балканска война. Включва се и в политиката. Два мандата е общински съветник.

Край на архитектурната си кариера слага през 1941 година. След идването на комунистическия режим семейството търпи репресия. Арх. Дабков умира през 1945 година. Погребан е в Централните градски гробища.

Какво пише в пресата архитектът за Варна и за жилищата

За отношение на архитекта към града и към жилищните сгради, каквито той строи много, можем да съдим не само по делото му, а и по написаното в тогавашната преса. В брой на вестник „Вестник на вестниците“ от 1929 година четем статията „Жилище и родина“, чийто автор е Дабков.

„Когато турчинът има пари-взима си още една жена, българинът строи къща. Така казва народът и така е. Ние българите нямаме конкурент в стремежа да имаме своя собствена къща, своя стряха. Тази черта толкоз характерна, благородна и благотворна. Защото само под бащината собствена стряха вирят семейните и граждански добродетели, защото жилището е най-здравия стълб на народното благо. То дава спокоен уютен подслон на изморени тяло и душа, там коват първите халки от веригата на семейните и граждански добродетели. И затова тоя стремеж на българина да има свое жилище е благороден. Той носи в себе си зародиша на най-чистото родолюбие.“

В брой на същия вестник от 1929 година арх. Дабков споделя статията „Елате във Варна“.

„Не съм чул да хулят Варна и нейните околности. Нашите им се радват, чужденците ги величаят. Ведро, ясно небе, синьо ширно море, лек прохладен бриз, весело и ярко слънце-грее, стопля, но не гнети, защото морето се грижи за сладка прохлада. Леко се диша! И ако се спрете на която и да точка на морския бряг, погледът ви носи неизмерна наслада: едно чудно, едно хармонично съчетание на шарки се преливат по водния шир, сочна и буйна зеленина в лозята, изпъстрена с белите стени на летните вили, съживявана от руменината на островърхи покриви ви дават картини, каквито никоя четка не е в сила да възпроизведе. Това е едно обаяние, което само се изпитва, усеща се и ви гали-това е трикольорът на нацията мътната надбрежна ширина.

Малко са местата, които тъй щедро е дарила природата, както варненския бряг от Галата до Св. Константин и нататък към Узун-кум под историческия бял манастир. И затуй в пазвите на тоя бряг се издигат толкоз китни вили-прочутите варненски кьошкове-сгушени в зеленината на буйна лозя, носещи лек и почивка на изморени сили. Видни наши и чужди специалисти твърдят, че слънцето и морският пясък на Варна бият всички курорти по своите лечебни качества. Слънцето тук не е нетърпимо, както Ривиерата, другите морета на север нямат тоя чар- и слънцето сутрин и месецът вечер да изгряват окъпани от морските вълни на хоризонта пред лицето на целия залив.

А любителите на излети, туристи и спортисти нека прескочат до Бял манастир и Узун-кум да видят детския санаториум и ненагледния Св. Константин, Галата с фара, Пейкирдьик на езерото и особено устието на Камчията. Те ще видят рая на Черно море и тогаз с думите на безсмъртния Алеко ще им викна: „Който посмее-нека ми спомене за Швейцария“, завършва архитектът.

Използвани са снимки от архива на Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна и Християн Облаков

ПРИЯТЕЛИ: 1.7 + 1.9	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook