В началото на 20 век Варна буквално започва да се преобразява. По-малко от две десетилетия след Освобождението вече има Генерален план на града. С приемането му бързо се появяват първите булеварди, покриват се с паваж, оформят се нови широки прави улици, Морската градина се благоустроява, полагат се и основите на уличното осветление.
Разбира се, не закъснява и промяната в жилищната архитектура и тази на обществените сгради. Започват да изникват множество здания, които впечатляват и радват с красотата си до днес.
Някои от тях са станали емблематични за града. Зад една не малка част от всички тези впечатляващи сгради стои човек, който е посветил живота си на архитектурното дело във Варна. Забележителният арх. Дабко Дабков е реализирал над 350 архитектурни проекта. Повечето са перфектни образци на стила сецесион. Сред най-знаковите сгради, дело на арх. Дабков, са Аквариумът, Икономическият университет, хотел „Лондон“, хотел „Мусала“, кино „Ранков“, Щабът на ВМС, католическата църква „Свети Архангел Михаил“. и други.
На 21 януари 2025 г. се навършват 150 години от рождението на бележития архитект Дабко Дабков. Moreto.net ще отдаде почит на значимия му принос за съвременния облик на Варна с поредица от материали, разказващи за живота и работата му.
Историята на арх. Дабков
Дабко Дабков е роден на 21 януари 1875 година в Трявна. Пристига във Варна още като дете. Завършва Мъжка гимназия през 1893 година. Веднага след това подава молба към варненското общинско управление за отпускане на стипендия, с която да се обучава в технически университет в Мюнхен. Не получава одобрение.
Решава да разчита на собствените си сили и заминава за немския град. За да се издържа, работи на различни места. Обучението му по архитектура трае шест години. След дипломирането се завръща у нас. Не се захваща с работата на архитект веднага. Влиза в казарма за 2 години. След това, според тогавашната практика, идва време да бъде разпределен като архитект в страната. Той е настоявал да бъде изпратен във Варна. Желанието му е удовлетворено. Пристига в морската столица на 27 години през 1902 година.
Първо започва работа в техническата служба на варненското общинско управление. Там трупа административен опит. Не след дълго, виждайки как започва да се развива градът и как тече благоустрояването му, решава да напусне общинската служба и да открие свое частно проектантско бюро. Това се случва през 1906 година.
Бюрото на Дабков се намирало в сграда, която е запазена и до днес. На практика това е най-старата оцеляла къща на площад „Независимост“ в наши дни. Намира се в началото на бул. „Княз Борис I”, на ъгъла с ул. „Драгоман“. Къщата е от 1883 година. Строителното бюро на архитекта се е намирало на втория етаж, а затова е загатвала и окачената табела с надпис на балкона. На първия етаж се е помещавала книжарницата и книговезница на Боян Блъсков.
Още в началото на частната си практика Дабков получава възложение за първия си голям проект. Това е сградата на Аквариума.
През същата година на 31 години арх. Дабков се сгодява, а малко по-късно и се жени за варненката Анна Йорданова, която е на 20 години. Запознават се на новогодишния бал на офицерите в Офицерски клуб през 1905 година. През 1908 година посрещат първата си рожба Иванка Дабкова.
В началото младото семейство живее в къща, която се намира на ъгъла на ул. „Цар Симеон“ и „Дебър“. Това на практика е домът на бабата на Анна. Дабков проектира и построява нова къща за жената на това място не след дълго.
Семейството заживява в свой собствен дом след 1920 година. Арх. Дабков закупува къща в старата турска махала на Варна. Събаря я и построява модерна сграда за онова време, която обаче не съществува в наше време. На нейно място има кооперация. Намирала се е на ъгъла на улиците „Кап. Петков войвода“ и „Кръстьо Мирски“. Къщата е била на един етаж, с двор и място за кола, с каквато семейството е разполагало.
Дабкови са имали и вила в местност „Салтанат“, която по онова време се е считала за много отдалечена от града.
Архитектът участва в Първата Балканска война. Включва се и в политиката. Два мандата е общински съветник.
Край на архитектурната си кариера слага през 1941 година. След идването на комунистическия режим семейството търпи репресия. Арх. Дабков умира през 1945 година. Погребан е в Централните градски гробища.
Какво пише в пресата архитектът за Варна и за жилищата
За отношение на архитекта към града и към жилищните сгради, каквито той строи много, можем да съдим не само по делото му, а и по написаното в тогавашната преса. В брой на вестник „Вестник на вестниците“ от 1929 година четем статията „Жилище и родина“, чийто автор е Дабков.
„Когато турчинът има пари-взима си още една жена, българинът строи къща. Така казва народът и така е. Ние българите нямаме конкурент в стремежа да имаме своя собствена къща, своя стряха. Тази черта толкоз характерна, благородна и благотворна. Защото само под бащината собствена стряха вирят семейните и граждански добродетели, защото жилището е най-здравия стълб на народното благо. То дава спокоен уютен подслон на изморени тяло и душа, там коват първите халки от веригата на семейните и граждански добродетели. И затова тоя стремеж на българина да има свое жилище е благороден. Той носи в себе си зародиша на най-чистото родолюбие.“
В брой на същия вестник от 1929 година арх. Дабков споделя статията „Елате във Варна“.
„Не съм чул да хулят Варна и нейните околности. Нашите им се радват, чужденците ги величаят. Ведро, ясно небе, синьо ширно море, лек прохладен бриз, весело и ярко слънце-грее, стопля, но не гнети, защото морето се грижи за сладка прохлада. Леко се диша! И ако се спрете на която и да точка на морския бряг, погледът ви носи неизмерна наслада: едно чудно, едно хармонично съчетание на шарки се преливат по водния шир, сочна и буйна зеленина в лозята, изпъстрена с белите стени на летните вили, съживявана от руменината на островърхи покриви ви дават картини, каквито никоя четка не е в сила да възпроизведе. Това е едно обаяние, което само се изпитва, усеща се и ви гали-това е трикольорът на нацията мътната надбрежна ширина.
Малко са местата, които тъй щедро е дарила природата, както варненския бряг от Галата до Св. Константин и нататък към Узун-кум под историческия бял манастир. И затуй в пазвите на тоя бряг се издигат толкоз китни вили-прочутите варненски кьошкове-сгушени в зеленината на буйна лозя, носещи лек и почивка на изморени сили. Видни наши и чужди специалисти твърдят, че слънцето и морският пясък на Варна бият всички курорти по своите лечебни качества. Слънцето тук не е нетърпимо, както Ривиерата, другите морета на север нямат тоя чар- и слънцето сутрин и месецът вечер да изгряват окъпани от морските вълни на хоризонта пред лицето на целия залив.
А любителите на излети, туристи и спортисти нека прескочат до Бял манастир и Узун-кум да видят детския санаториум и ненагледния Св. Константин, Галата с фара, Пейкирдьик на езерото и особено устието на Камчията. Те ще видят рая на Черно море и тогаз с думите на безсмъртния Алеко ще им викна: „Който посмее-нека ми спомене за Швейцария“, завършва архитектът.
Малко са местата, които тъй щедро е дарила природата, както варненския бряг от Галата до Св. Константин и нататък към Узун-кум под историческия бял манастир. И затуй в пазвите на тоя бряг се издигат толкоз китни вили-прочутите варненски кьошкове-сгушени в зеленината на буйна лозя, носещи лек и почивка на изморени сили. Видни наши и чужди специалисти твърдят, че слънцето и морският пясък на Варна бият всички курорти по своите лечебни качества. Слънцето тук не е нетърпимо, както Ривиерата, другите морета на север нямат тоя чар- и слънцето сутрин и месецът вечер да изгряват окъпани от морските вълни на хоризонта пред лицето на целия залив.
А любителите на излети, туристи и спортисти нека прескочат до Бял манастир и Узун-кум да видят детския санаториум и ненагледния Св. Константин, Галата с фара, Пейкирдьик на езерото и особено устието на Камчията. Те ще видят рая на Черно море и тогаз с думите на безсмъртния Алеко ще им викна: „Който посмее-нека ми спомене за Швейцария“, завършва архитектът.
Използвани са снимки от архива на Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна и Християн Облаков