Стоян Я. бил наказван за пътни нарушения 11 пъти, 7 от тях – за шофиране без книжка. На 1 март 2023 г. след като пил алкохол, потеглил с автомобила на приятелката си по пътя с. Неофит Рилски – с. Вардун. Стационарна камера на „БГ-ТОЛ“ го заснела да се движи по магистрала Хемус с 216 км/ч. Неколкократно с водач на друг автомобил взаимно се изпреварвали с висока скорост. Слизайки от магистралата, подсъдимият ускорил, за да настигне другата кола и навлязъл в насрещното платно. По същото време там се движел автомобил, управляван от Веселин Ц. Последвал сблъсък, в който мъжът загинал. Извършената проба с дрегер на подсъдимия отчела 0.95 промила алкохол.
Както първата инстанция, така и Апелативният съд смята, че извършеното престъпление по транспорта е умишлено, тъй като извършителят е допускал настъпването на общественоопасните последици. Настоящият съдебен състав смята, че шофьорът е бил непригоден, заради липсата на правоспособност за управление на МПС. Въпреки това се е качил зад волана след като е пил алкохол, шофирал е рисково и с много висока скорост, съзнателно се е „състезавал“ с автомобила на свидетел. И ако степента на опасност при подобно поведение на магистралата не е била изключително висока, на двупосочния път се е превърнала в такава. Настигайки автомобила в своята лента със 189 км/ч и навлизайки в насрещната, подсъдимият се е отнесъл с безразличие към възможността в нея да се движи друго превозно средство, което няма как да избегне безопасно.
Въззивният съд смята, че макар водачът да е допуснал останалите нарушения на правилата за движение, те не могат да му се вменят във вина, при положение че ПТП не е пряка последица от тях. Ето защо тези нарушения /превишена скорост, концентрация на алкохол над 0,5 промила и липса на свидетелство за управление/ трябва да се отчитат само при определяне на размера на наказанието, а не да бъдат част от състава на престъплението. Вещите лица са били категорични, че ако автомобилът бе останал в собствената лента, макар и със скорост 189 км/ч., не би настъпил удар.
Редица обстоятелства очертават подсъдимия като особено недисциплиниран и носещ постоянен риск за безопасността на движението участник в него. Поради тези причини Апелативният съд намери за справедливо той да бъде наказан с 10 години лишаване от свобода.
Решението може да се обжалва пред ВКС.