95% от децата насилници са били обект на насилие, 80% от децата, употребяващи вещества също са малтретирани, 95% от проституиращите са били в детството си сексуално насилвани, а 78% от настанените в места за лишаване от свобода в детството си са преживели насилие под някаква форма. Данните бяха представени по време на Националната конференция „Заедно срещу насилието над деца“ под организацията на Национална мрежа за децата и Института по медиация и управление на спорове (ИМЕУС) и в партньорство с Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД).
Преживелите насилие деца са в огромен риск да бъдат насилници като възрастни. В обществото няма критичност към насилието и масово не се разпознават различните му форми - физическо, психическо и икономическо. Ето някои от основните проблеми, набелязани във форума в различните аспекти на проблема “насилие над деца”.
• Данни от сигналите и дейностите на хората на първа линия (полицаи, лекари, социално подпомагане) се събират в отделни регистри, затова и информацията е фрагментирана. Дигитализацията на тези регистри е изостанала, смятат от ИМЕУС. Данни са налични, но сме изостанали с организирането им.
• Задълбочава се регреса в системата за закрила на детето. Социалната работа е непривлекателна за млади специалисти, възнагражденията са ниски, подготовката на кадрите - недостатъчна. Специалисти липсват, а там, където ги има те са преуморени и претоварени.
• У нас има само две детски психиатрии, 3 детско-юношески пространства за психично здраве и 22-ма детски психиатъра - крайно недостатъчен ресурс за това държавата да е в подкрепа на нуждаещи се деца от рано.
• Законът дава възможност за интегрирана подкрепа, но тя не се осъществява. Интегрираните мерки са необходим заради комплексните нужди на децата, претърпели насилие, смятат от ИСДП. Те имат нужда от здравни и социални услуги, образователни мерки, мерки за защита и закрила, програми за развитие. В страната има 70 сини стаи за щадяща работа с деца жертви и свидетели на насилие, но реално функциониращи са само 30. Арестувани деца, както и тези, лишени от свобода в затвора във Враца, са без достъп до подкрепящи дейности и остават невидими за защита от насилие.
• В международен контекст предстои приемане на Международен класификатор за насилието над деца (ICVAC) - инструмент, разработен от UNICEF, който задава единни понятия за това какво е насилие, какви са различните форми на насилие, какви социални норми са приемливи или не. Единните понятия са нужни, за да има изчерпателност и всеобхватност на една база данни. България също ще трябва да актуализира законодателството си спрямо приетите дефиниции. Очаква се UNICEF да разпространи скоро документа и на български език.
• Само до септември тази година от домашно насилие има толкова пострадали деца, за които са издадени заповеди за защита, колкото за цялата предходна година. Над 40 000 са сигналите за домашно насилие на телефон 112 и се очаква тази година да бъде с най-голям брой издадени заповеди за защита досега и с най-много сигнали. Данните са на Главна дирекция „Национална полиция“. Най-стресиращото е, че сигналите от един адрес се повтарят - 22%. Обезпокоителни са нарастващата агресия, все по-грубите форми, повторните повиквания, като 40% от сигналите включват и изпратена линейка.
• Неглижиращото отношение към деца, заедно с насилието, се проявяват като от родители, така и от институциите. Нередки са случаите с деца, наказвани за дребни хулигански прояви в нощни часове на денонощието при положение, че са оставени навън от родителите си без достъп до дома или просто без родителски интерес къде са и какво правят. Такива деца стават уязвими за наркодилъри, за скланяне към кражби и хулигански прояви и биват несправедливо наказвани при неглижиращо отношение както от отговарящите за тях възрастни, така и от институциите, които не се намесват в коригирането на условията, в които са отглеждани тези деца в семейна среда.
• Толерантността ни към насилието създава среда за нереакция, смятат от Фондация “Асоциация Анимус”. Сигнали или не се подават, или те са толкова закъснели, че вече се касае за голямо усложняване на случаите именно поради забавена намеса. Вещите лица са неподготвени, деца се разпитват по няколко пъти, без щадящата среда на синя стая - все действия, които травмират допълнително страдащи деца. Деца се призовават включително в съда като свидетели за домашно насилие в присъствието на двамата родители в залата. Училищата прикриват случаите на насилие, за да не пострадат делегираните бюджети и имиджа на образователната институция. Симптоми и индикатори за насилие (като сънливост, промяна в облеклото и др.) не се разпознават и не се подават като информация от педагозите. В съдилищата вещите лица не са подготвени и не умеят да оценяват травматизъм.
• Единната информационна система за насилието над деца трябва да бъде готова не по-късно от юни месец 2027 г., съобщиха от ДАЗД. Избран е подизпълнител за изграждането й и са сключени споразумения между Агенцията и други седем държавни агенции и министерства и информационните им отдели за съдействие за постигане на оперативна съвместимост на системите в различните звена.
• МТСП продължава работата си по създаването и поддържането на Национална електронна информационна система за пълно осиновяване. Очаква се да бъде подобрен процесът по осиновяване, най-вече в етапа на кандидатстване. В системата ще бъдат вписани всички деца, които могат да бъдат осиновени в условията на пълно осиновяване и всички лица, които искат да осиновят. Подборът ще се прави между всички осиновяващи и подлежащи на осиновяване, а не само измежду тези, които са в отделните регионални регистри, които ще отпаднат.
Пет доклада по темата за единна база данни са публикувани на сайта на НМД. Изследванията касаят: тенденции в насилието над деца от 2013 до 2023 г.; анализ на националното законодателство, отнасящо се до системите за събиране на данни за насилие; картографиране на системите; проучване на международни добри практики, както и насоки за единното събиране на данни за насилие над деца. Петте документа са достъпни на адрес: https://nmd.bg/reports-nurvac/