В този ден цяла България чества личностите, полагали основите на обществения и културен живот на страната - творци, просветители, революционери и други общественици.
Виж: Програма във Варна за Деня на народните будители
Празникът е създаден през 1922 от правителството на Александър Стамболийски, за да се почетат „далечни и близки строители на съвременна България“.
Преди Освобождението на тази дата е почитан Свети Иван Рилски. Днес той се счита за молител пред Бога и покровител на всички българи.
Първото неофициално честване е в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. министърът на Народното Просвещение Стоян Омарчевски внася предложение за обявяване на 1 ноември за ден на българските народни будители. През есента на 1945 г. той е изхвърлен от празничния календар, а на 1 ноември 1990 г. по почин на общонародно сдружение „Мати Болгария” честването е възстановено.
Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Никола Бацаров, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов