На 27 октомври църквата почита Свети Нестор. В иконите обикновено се изобразява като млад мъж с копие в ръка.

Житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър. Историята разказва, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун, заради проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада юноша, бил негов ревностен последовател.

Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец - Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт.

Подкрепен за желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си.

Както и в много други житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи.

27 октомври в много краища на България в миналото деня се наричал Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене), пише женското списание Hera.bg.

Според една от легендите именно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.

В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини - вълци, мишки, вампири, духове и българина винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не пакостят.

По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала "Какво правиш?", "Мажа очите и устата на мишките" - отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.

На Мишкин ден жените не бивало да шият, "за не да ядат мишките посевите с острите си зъби". Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата "мишка" не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти - брадви, ножици, нож, куки.

В някои краища на България на този празник се приготвяло обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората.

На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „Мишкина сватба” . В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка - накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в "сватбената процесия" ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората "да се женят надалече", а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези - така както повелява една сватба.